Четири екипа архитекти и четири проекта за нов живот и нови функции на забележителни паметници на културата във Видин: Османската отбранителна система, Военният клуб, Земеделската банка и Дизеловата електроцентрала. Проектите от семестриалното "Ателие Видин" бяха представени в Пловдив, където се провежда деветото издание на курса "Шайо" за опазване на недвижимото културно наследство, организиран от френската висша школа "Шайо" и Националния институт за недвижимо културно наследство.
Дейността им е част от деветото издание на курса "Шайо" – специализирана програма за обучение на архитекти в областта на недвижимите културни ценности. Със защитата на проектите приключи шестмесечната работа на "Ателие Видин", фокус на третия семестър от специализираното обучение за архитекти. Неговата цел беше възпитаниците на курса да извървят като екипи целия процес – от изучаването на терен и документирането на обектите, анализа и синтеза до развиването на идеите, създаването на проектите и поставянето им в съвременния урбанистичен контекст.
Преподавателите оцениха ателието като едно от най-успешните досега. За първи път проектите постигат не само учебни цели, а ще имат и практическо приложение благодарение на сътрудничеството на Община Видин, която планира инвестиции в своите паметници на културата.
За проектите, които представиха по време на "Ателие Видин", е разговорът в ефира на "Нашият ден" с арх. Петър Петров, директор на НИНКН. Той споделя, че участниците в ателието във Видин са поднесли невероятен разказ, свързан с техните проучвания в рамките на града и начина, по който предлагат да бъдат опазени и експонирани в средата, в която се намират.
По неговите думи тези обекти са били проучвани. Новото в случая е, че на базата на заснеманията, които са направени, колегите установяват, че системата не е видима. Не се усеща и не се разбира. Върху рова е изграден площад, портите са малко потънали и не са добре видими в градска среда. "Разхождайки се в града, няма да разберете какво е имало там", казва той.
Идеята на инициативата е да се върне обратно, с подходящите начини, усещането за онази "изключително значима отбранителна система".
В предаването арх. Петров разказва още, че курсът се провежда вече 23 години в България. Той акцентира върху това, че в случая думата "курс" е заблуждаваща и става въпрос за много сериозно академично обучение.
23 години по-късно – как стоят нещата с обучените кадри у нас?
Според арх. Петър Петров има чувствителна промяна в настроенията, в усещанията и в отношението към наследството, тъй като опазването на наследството не може да бъде "мисия на един или двама души". "Това става с едно всеобщо разбиране, което се изгражда посредством образование", твърди той.
По неговите думи причината у нас да се неглижира културното наследство не е една. "От една страна, имаме много малка дистанция във времето, за да оценим това, което имаме. От друга, ние го разрушаваме, преди да разберем, че е ценно. На много места битува разбирането, че новото е по-добро от старото".
В разговора той сподели и как върви работата по изработването на атлас на недвижимите културни ценности у нас.
"Работа се извършва от един или двама души, нямаме повече ресурс. С техниката, която придобихме тази година, започваме обучение на малкото хора, с които разполагаме, за да можем да дигитализираме най-ценните обекти. Документирането им е от особена важност за последващото опазване. Започваме мониторинг, за да наблюдаваме тези обекти и да познаваме техните проблеми", казва той.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg