Преводът и мястото на българската литература върху картата на света

Преводът на българска литература в чужбина става все по-често явление. За предизвикателствата и успехите в "Нашият ден" разказва Гергана Панчева от литературна агенция "София". По телефона участие в разговора взе и Ксения Банович, преводач от български на хърватски език, носител на Награда "Перото" за превод на чужд език.

Като представител на единствената агенция у нас, представяща български автори в чужбина, Гергана Панчева казва, че няма единна формула за успеха на дадена книга на международния пазар. Разпространяване, четене, маркетиране са само част от стъпките, които са нужни, за да прескочат българските заглавия пределите на страната.

Панчева заявява, че зад двете години успешна дейност на литературната агенция стоят десетки години усилия на преводачи – българисти, културни институти, центрове, организации.

На базата на своя опит Панчева казва, че понякога нещата около издаването на дадена книга се случват директно. Например в случаите, когато издателят сам прояви търговски интерес. Други заглавия намират своя път чрез огромни усилия, подкрепа и преводаческа работа.

"Първите литературни агенти" – така нарича Панчева преводачите.

Думата взема именно един от тези "литературни агенти", Ксения Банович – преводач на книги като "Случаят Джем" от Вера Мутафчиева, "Физика на тъгата" и "Времеубежище" на Георги Господинов

Банович споделя, че предизвикателствата пред превода на българска литература след дълъг застой са отминали в последните десет години. "Сега вече се утвърдиха българските автори и вече имаме доверието и на публиката, и на издателите, и на критиците", казва Банович.

Най-голямото предизвикателството, според преводача, е в това да убедиш издателя – нещо, което литературната агенция на Гергана Панчева улеснява.

Банович съобщава, че в момента е фокусирала голяма част от усилията си в превода на българска детска литература. Също така допълва, че българската литература е един от трендовете в Хърватия.

Гергана Панчева от своя страна прави бърз обзор на чуждестранните литературни среди – едни са по-гостоприемни, в други пробив се постига по-трудно. "В балканските държави има интерес, но няма устойчива традиция да се издаваме помежду си" – казва литературният агент. – Англоговорящите страни определя като трудни, но много важни пазари. Франция, Германия, Италия, Испания – това са държави, отключващи потенциала за по-далечни пазари."

Панчева изрежда и предстоящите преводни издания на български произведения – сборникът с разкази "Кедер" на Йорданка Белева (Турция), "Остайница" на Рене Карабаш (Италия), "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева (Словения), "Егон и тишината" на Емануил А. Видински (Германия).

В ефира на предаването биват изброени и редица имена на преводачи от английски, френски, немски, испански, чешки и, разбира се, хърватски – хора, които към днешна дата усилено популяризират нашата литература в Европа и в останалия свят.

Панчева разказва за това, което предстои за българската литературна агенция. Акцент е участието на Панаира на книгата в Лондон. За първи път страната ни ще има щанд благодарение на усилията на Светла Дионисиева от Българския културен институт в английската столица и подкрепата на Министерството на културата.

Като позитивна тенденция Гергана Панчева наблюдава появата на нови имена на литературната и издателската сцена – усърдни и любопитни хора, амбицирани да издават български заглавия в чужбина.

И Панчева, и Банович с нетърпение очакват номинациите за Европейската награда за литература. Предстои те да бъдат обявени на 29 февруари.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.