Новите промени в Семейния кодекс и падането на тайната на осиновяването. Това е темата на "Законът и Темида". Коментират я Тодор Тодоров – криминалист и графолог, автор на книгата "Защо ме е родил баща ми" и адв. Елка Пороминска – председател на Асоциацията за жените адвокати, и двамата са дългогодишни консултанти на предаването.
Райна Дамяни – д-р по културология и обществени комуникации, художник, арт и пиар експерт, популярен журналист с лична история по темата, споделя:
"Темата е с изключителна актуалност повече от всякога. Аз съм и родов терапевт – аз разбрах, че съм осиновена именно чрез метода на родовата терапия и тази терапия, разкривайки моето осиновяване, отвори нови страници в моя живот, посочи ми нови пътища, промени ме. Колкото по-зрял е човек, толкова трансформацията е по-дълбока, много осезаема, оказва влияние дори на чисто физическото и здравословното състояние."
Райна Дамяни подчерта, че всеки, който тръгва по нейния път, трябва първо да поиска копие от своя акт за раждане. "Дълбоко пазена тайна е разболяваща. Хората масово не разбират, но когато си откъснат – като информация, като енергия, като потекло и социален статус от родовата система и корен, на който така или иначе принадлежиш, тогава съдбата ти се променя – искаш или не."
Криминологът Тодор Тодоров разказа за своята книга, която третира темата и е по действителен случай. Той обясни, че не е очаквал въобще да се промени Семейният кодекс в частта "Осиновяване".
"Каузата при мен е да се премахне тайната на осиновяването. Посветил съм ѝ над 10 години. В края на миналата година Семейният кодекс се промени в тази посока, зарадвах се, но се и учудих на определени неща. Основната правна последица е това, че се облекчава процесът по това осиновеният да научи за своя произход – кои са неговите родители. Сега въвеждат единен архив на осиновителите и това ще стане само с едно заявление."
Тодоров е категоричен, че съществуващите институции още не са готови и трябва да мине известно време.
Адв. Елка Пороминска коментира:
"Основният въпрос, който от години седи пред българските съдилища, проблем най-вече за гражданите, е във връзка с доказване на важни съществени причини, които налагат разкриване на тайната на осиновяването. Ако се върнем назад във времето – още през 1961 г. такава тайна не е съществувала в тогава действащите нормативни уредби. Но в един момент по социалистическо време се решава, че е много важно и съществено да бъдат защитени интересите на всички страни - участници в тази съдебна процедура. Тогава са решили, че тайната има роля да предпази информация, която е вредна или може да бъде вредна и за трите страни. В крайна сметка в тази уредба се залага, че трябва да се пази тази тайна.
Затрудняването на възможността всяко дете да потърси своята идентичност, като разбере кои са неговите рождени родители, не бива и не може все още да остане така неуредено. Това беше направено с измененията на Семейния кодекс от миналата година в тази част по чл. 105, където тази тайна се премахва, защото се установява, че всеки осиновен или неговите низходящи имат право да узнаят кои са им рождените предци. Очевидно има положителни страни на тези промени, за да може да се научат какви евентуални заболявания има в рода, да се предотврати евентуално кръвосмешение и др.
Също така българското законодателство не бива да е в противоречие със законодателството на Европейския съюз, изисквания на ООН, конвенции за правата на човека, конвенции за правата на детето и всичко останало."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – БНР
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg