На 5 февруари преди 105 години на остров Хиос е роден Андреас Папандреу. Син е на Георгиос Папандреу и на София Минейко. Той остава сред най-влиятелните политически лидери на XX век на Балканите. В ролята на министър-председател е 10 години. Този факт го нарежда на четвърто място в списъка на най-дълго управлявалите гръцки премиери – след Константинос Караманлис, Елефтериос Венизелос и Харилаос Трикупис.
Фамилията Папандреу е типичен представител на политическите династии в гръцката политика, защото три поколения политици са успели да се изкачат до върха на изпълнителната власт в страната.
След челен сблъсък с диктатурата на Йоанис Метаксас, като студент в Юридическия факултет на Атинския университет през 1941 г., той е принуден да имигрира в САЩ. Именно там Папандреу прави успешна университетска кариера. През 1942 година става асистент в Харвард, а през следващата година защитава докторат. В периода 1943–1944 г. е доброволец във Военния флот на Съединените щати. Той преподава икономика в различни американски университети близо 10 години. Професор е в университета Бъркли (Калифорния), като от 1956 г. до 1959 г. е декан на Икономическия факултет. През 1959 г. се връща за една година в Гърция в рамките на изследователска икономическа мисия. А след две години е назначен за председател на Управителния съвет и общ научен ръководител на Центъра за икономически изследвания и едновременно за съветник на Гръцката национална банка.
През 1968 г. той създава Общогръцкото освободително движение, на което става водач и което развива значима дейност до падането на диктаторския режим през юли 1974 г.
На 3 септември 1974 г. е обявено създаването на ПАСОК (Общо гръцко социалистическо движение), което управлява Гърция с кратко прекъсване близо 20 години. А Андреас Папандреу става негов председател. На първите парламентарни избори след края на диктатурата на "черните полковници", които се провеждат през ноември 1974 г., ПАСОК заема едва 15 места (13,5% от гласовете). На следващите избори през ноември 1977 г. ПАСОК прави важна стъпка и печели 25%, и става най-голямата опозиционна сила в гръцкия парламент с 93 депутати.
През 1981 г., когато Андреас Папандреу става премиер, предлага програма за социални реформи, като обединява левите и социалдемократите. Управлението на Папандреу се характеризира със социални мерки и внимание към правата на работниците. Въпреки това икономическите трудности и инфлацията се оказват основни предизвикателства по време на неговите три мандата, като министър-председател на Гърция.
Неговите последователи вярват, че именно той модернизира Гърция и успява да разбие някои от консервативните традиции. Неговите политически опоненти го определят като хитър популист, който преобръща гръцкия политически живот.
Като лидер на ПАСОК, Папандреу умело използва кризата в отношенията между Гърция и БЮР Македония, за да извлече политически дивиденти, които го връщат за трети път в управлението на държавата в периода 1993-1996 г. Именно тогава правителство на гръцките социалисти налага икономически санкции на Скопие, които по-късно ще действат на принципа на бумеранга, т.е. Гърция ще допринесе сама за задълбочаване на икономическата криза. На 16 февруари 1994 г. е наложено едностранно търговско ембарго от страна на Атина, което продължава близо 20 месеца. Търговската блокада е убийствена, особено за компаниите от Северна Гърция поради липса на индустриална стратегия на правителството на ПАСОК. Поради влошено здраве през 1996 г. Андреас Папандреу подава оставка. Но и без влошеното му здраве го карат да се оттегли. Тръгва си от този свят на 23 юни 1996 г.
Архивният фонд на БНР пази гласа на политическия динозавър, който задаваше дълги години тона в политиката, а бедните гърци го приемаха за Господ.
Чуйте изявлението, направено от Андреас Папандреу на 13.11.1983 г. по време на официално му посещение в България.
Снимки – в. Вима
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg