На 6 февруари се навършват 70 години от създаването на Министерство на културата. Основната институция, която ръководи и координира културните обекти и провежда културната политика на страната. За културата – вчера, днес и утре – в ефира на "Нашият ден" говори Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Андреева запознава слушателите с историческото развитие на Министерство на културата, като институция. Предшественик на министерството е Дирекцията на националната пропаганда до 1941 година по времето на Втората световна война. По-късно дейността в сферата се прехвърля на Комитета по наука, изкуство и култура. 60-те и 70-те години са особено активни и продуктивни за Комитета по култура, който отговаря за политиките в това направление. По думите на Андреева, парадоксално, но тогава институцията има по-добре функционираща структура.
През 90-те години настъпва още една промяна, когато за кратко Министерството обединява културата, образованието и науката, а през 2005 година, отново за кратък период, в страната работи Министерство на културата и туризма.
Диана Андреева, която се възприема за един от критиците на съвременното Министерство на културата, отчита, че неговото съществуване все пак е голямо постижение. Според нея въпреки желаните реформи и нуждата от надграждане е важно представителството на културата в политическия живот у нас.
"Аз съм от хората, които считат – по тази причина си позволявам и критики – че министерството не бива да се закрива. Но то трябва да се променя и реформира", заявява Андреева.
Според експерта са необходими промени, тъй като България изостава в някои отношения – като развитието на творческите индустрии и подкрепата за независимия сектор.
"Ние имаме един нелош написан преамбюл в Закона за закрила и развитие на културата за равнопоставеност на творците и организациите. Това е голямото предизвикателство за мен – да се търси от тук нататък още по-голяма равнопоставеност на частни, неправителствени, държавни и общински институции." Според Андреева новите реалности предполагат един по-разширен обхват на културната политика, насочен към културни и творчески индустрии.
Гостът в предаването отбелязва, че тази фискална година стартира със значително бюджетно увеличение за българската култура. Това е в резултат на редица протести, кръгли маси, интервюта, целящи да насочат публичното внимание към дефицитите в областта. Андреева е на мнение, че сега приоритет е как министерството ще делегира тези бюджети и какво ще постигне с тях. Според нея е време работещите в публично субсидираната сфера – музеи, театри, библиотеки, читалища, да получат заслуженото възнаграждение.
По отношение на стратегията за развитието на културата у нас, Андреева казва: "Досега, когато са правени опити за написване на Стратегия за развитието на българската култура, Министерството на финансите беше категорично, че каквото и да бъде написано, финансовата рамка остава консервативна, т.е. остава същата. Тук е голямото разминаване между желанията на хората в българската култура, написването на стратегия и реалното практическо приложение чрез остойностяването ѝ, чрез осигуряване на публични финанси."
Диана Андреева вярва, че една уважаваща себе си държава е редно да изведе като приоритети културата, образованието и здравеопазването. Това е посоката, в която се движим, но с твърде бавни темпове.
Директорът на Обсерваторията по икономика на културата прави бърз сравнителен анализ с други страни членки на Европейския съюз. Според Андреева България трябва да се съизмерва и да черпи опит най-вече от страните в Централна и Източна Европа – за съжаление те са ни изпреварили в културната си политика. За сравнение процентът БВП, отделен за култура, в тези страни варира межди 0,8% и 1,3%. У нас все още не можем да достигнем 0,6%.
За културата и младото поколение Андреева има нерадостен коментар, подкрепен от статистически данни:
"Миналата година заедно с организацията "Фабрика за идеи" и нейния директор Янина Танева, социологическата агенция "Маркет линкс" направихме изследване за потреблението и достъпа на българските граждани до културни дейности. Доста специфичен в негативен план е резултатът, защото между 60 и 80% от българските граждани или нямат достъп в населените места, или цената е фактор, или нямат навици, особено в целевата група на младите."
Като възможно решение, което би дало резултат в средносрочен план от десет години, Андреева посочва идеята за културни паспорти. Те биха осигурили достъп до културни продукти от най-ранна детска възраст до 26-годишна възраст. Равният достъп е вменен като дълг на Министерството на културата по Конституция, акцентира Андреева.
"Когато не си опитал, не си видял, не си участвал в една културна дейност, няма как да създадеш навици", казва културният експерт.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Ако по някаква причина все още сте в задъханата ни столица, довечера можете да гледате комедийния спектакъл "Изтрий веднага" от Здрава Каменова. Представете си, че можете да изтриете всеки срамен момент от живота си — всяка грешка, която сте допуснали пред любим човек, пред колеги или приятели. Е, в най-новата пиеса на актрисата това е..
От 11 до 13 август Разград ще се превърне в истинска открита сцена за киноизкуство. В рамките на инициативата "Лятно кино в Разград" жителите и гостите на града ще имат възможност да се насладят на три от най-впечатляващите заглавия в съвременното българско кино. Тази вечер от 21:30 ч. в Градски парк "Ронда" ще можете да гледате филма..
В Музея на фотографията в Казанлък днес се открива изложбата "Урокът" на Александър Иванов и Фондация "Академия Роза". Ежегодните летни музикални академии, организирани от Фондация "Академия Роза", са форум за обучение на млади оркестрови изпълнители. Фондацията цели да вдъхнови участниците, като им предостави възможност да работят..
Концерт на Ирина Флорин предстои тази вечер в Царево. Мястото на събитието е площадът в центъра на града, а редом с изпълнителката на сцената ще излязат и музикантите от нейния бенд – Мартин Стоянов (клавир), Щерион Пилидов (китара) и Теодора Радилова (вокал) . Събитието започва в 21:00 часа .
Младата художничка с артистичен псевдоним Силви е завършила Художествената академия в Бургас със специалност “Плакат и визуална комуникация”. След среща с професията разбира, че работата зад компютър не е напълно нейното и се обръща към платното и четката. Тя работи главно в големи формати, защото мисли в мащаб и защото я предизвикват..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
За първи път в България и на Балканите haptic костюми правят някои от големите концерти тази година (на Dream Theater, Guns N’ Roses и Robbie..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg