Неотдавна компактдисковете, хартиените вестници, списанията съпътстваха живота ни и захранваха общественото любопитство. Какво се случи с папарашките снимки, които бяха неизменна част от популярната култура? Трансформираха ли се в ново явление?
Жанина Драгостинова, кинокритик, преводач и журналист, говори в "Нашият ден" по темата, провокирана от една изложба във Виенския музей на фотографията.
Драгостинова разказва за произхода на професията папарак и нейното наименование. 50-те и 60-те години на ХХ век са време на "Сладък живот" в Италия. Така кръщава Фелини един от култовите си филми, където персонажът на Марчело Мастрояни е журналист, залутан в лъскавия нощен живот на Рим. След него подтичва хайка папараци, един от които по случаен режисьорски избор се нарича Папарацо (Paparazzo). Ето как издебнатите снимки стават "папарашки", а авторите им – папараци. Нещо особено атрактивно във време, когато читателите на жълтите вестници жадуват да научат повече за своите любимци. Явлението съвсем естествено се прехвърля в САЩ, защото холивудската система на звездите предлага много повече възможности за лов.
"Отношенията между фотографите-папараци и звездите са отношения на любов и омраза", казва Жанина Драгостинова и споделя историята на един от участниците в австрийската изложба. Фотографът – преследвач на Елизабет Тейлър – накрая открива свои снимки в автобиографията на звездата. Звездите, от една страна, се притесняват да не бъдат изложени, но от друга страна, получават славата, за която живеят.
Като журналист и кинокритик, Драгостинова търси причините за замирането на жанра в началото на ХХI век. Една от тези причини е появата на социалните мрежи. Второто явление, което води до упадъка на жанра, е разпространението на фалшивите папарашки снимки. Моментът, в който звездите започват да сключват договори с жълти вестници и да инсценират "случайни" кадри, интересът към папараците утихва.
Драгостинова споделя още един интересен акцент от откриването на изложбата. Дългогодишният главен редактор на немскоезичното издание "Bild – Zeitung", журналистът Кай Дикман, разказал, че преди на последната страница на вестника задължително е имало папарашка снимка на някоя звезда. Сега тя е заменена със снимка от Инстаграм.
Отминало е времето, когато фотографите дебнат около хотели и басейни в очакване на безценния кадър.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони, кексчета, вейпове и смоли... Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи, 12,9% от българите (между 15 и 64 години) са употребявали наркотици поне веднъж. За сравнение - през..
Новият роман на Владимир Левчев е със заглавие "Тази сянка под червената скала". Това е променена и разширена версия на романа "Човекът и сянката", публикуван през 2012 г., но се възприема като изцяло нова творба. Предговорът, в който той говори за американската и за балканската мечта, за това по какво се различават завършва така: "Както навсякъде..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
