Неотдавна компактдисковете, хартиените вестници, списанията съпътстваха живота ни и захранваха общественото любопитство. Какво се случи с папарашките снимки, които бяха неизменна част от популярната култура? Трансформираха ли се в ново явление?
Жанина Драгостинова, кинокритик, преводач и журналист, говори в "Нашият ден" по темата, провокирана от една изложба във Виенския музей на фотографията.
Драгостинова разказва за произхода на професията папарак и нейното наименование. 50-те и 60-те години на ХХ век са време на "Сладък живот" в Италия. Така кръщава Фелини един от култовите си филми, където персонажът на Марчело Мастрояни е журналист, залутан в лъскавия нощен живот на Рим. След него подтичва хайка папараци, един от които по случаен режисьорски избор се нарича Папарацо (Paparazzo). Ето как издебнатите снимки стават "папарашки", а авторите им – папараци. Нещо особено атрактивно във време, когато читателите на жълтите вестници жадуват да научат повече за своите любимци. Явлението съвсем естествено се прехвърля в САЩ, защото холивудската система на звездите предлага много повече възможности за лов.
"Отношенията между фотографите-папараци и звездите са отношения на любов и омраза", казва Жанина Драгостинова и споделя историята на един от участниците в австрийската изложба. Фотографът – преследвач на Елизабет Тейлър – накрая открива свои снимки в автобиографията на звездата. Звездите, от една страна, се притесняват да не бъдат изложени, но от друга страна, получават славата, за която живеят.
Като журналист и кинокритик, Драгостинова търси причините за замирането на жанра в началото на ХХI век. Една от тези причини е появата на социалните мрежи. Второто явление, което води до упадъка на жанра, е разпространението на фалшивите папарашки снимки. Моментът, в който звездите започват да сключват договори с жълти вестници и да инсценират "случайни" кадри, интересът към папараците утихва.
Драгостинова споделя още един интересен акцент от откриването на изложбата. Дългогодишният главен редактор на немскоезичното издание "Bild – Zeitung", журналистът Кай Дикман, разказал, че преди на последната страница на вестника задължително е имало папарашка снимка на някоя звезда. Сега тя е заменена със снимка от Инстаграм.
Отминало е времето, когато фотографите дебнат около хотели и басейни в очакване на безценния кадър.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
33-то издание на Международния театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен предложи на публиката и критиката поводи за размисъл върху едни от най-значимите заглавия от чешкия театър и международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът проф. Калина Стефанова, преподавател в НАТФИЗ..
Тази година в Созопол се проведе международна конференция "Изкуствена и естествена креативност" посветена на 30 години Ранноесенна школа по семиотика, към Нов български университет в България. Лектори на конференцията бяха утвърдени световни имена като проф. Масимо Леоне – преподавател по визуална семиотика и психология на комуникацията, както и..
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Защо според Илиян Василев ситуацията в България – от кризата с боклука в София до войната между прокуратурата и съда – може да бъде наречена Операция..
В началото на седмицата Николай Бареков, преди години работил като журналист, после работил като политик, а сега с плахи опити отново да се върне към..
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
