Неотдавна компактдисковете, хартиените вестници, списанията съпътстваха живота ни и захранваха общественото любопитство. Какво се случи с папарашките снимки, които бяха неизменна част от популярната култура? Трансформираха ли се в ново явление?
Жанина Драгостинова, кинокритик, преводач и журналист, говори в "Нашият ден" по темата, провокирана от една изложба във Виенския музей на фотографията.
Драгостинова разказва за произхода на професията папарак и нейното наименование. 50-те и 60-те години на ХХ век са време на "Сладък живот" в Италия. Така кръщава Фелини един от култовите си филми, където персонажът на Марчело Мастрояни е журналист, залутан в лъскавия нощен живот на Рим. След него подтичва хайка папараци, един от които по случаен режисьорски избор се нарича Папарацо (Paparazzo). Ето как издебнатите снимки стават "папарашки", а авторите им – папараци. Нещо особено атрактивно във време, когато читателите на жълтите вестници жадуват да научат повече за своите любимци. Явлението съвсем естествено се прехвърля в САЩ, защото холивудската система на звездите предлага много повече възможности за лов.
"Отношенията между фотографите-папараци и звездите са отношения на любов и омраза", казва Жанина Драгостинова и споделя историята на един от участниците в австрийската изложба. Фотографът – преследвач на Елизабет Тейлър – накрая открива свои снимки в автобиографията на звездата. Звездите, от една страна, се притесняват да не бъдат изложени, но от друга страна, получават славата, за която живеят.
Като журналист и кинокритик, Драгостинова търси причините за замирането на жанра в началото на ХХI век. Една от тези причини е появата на социалните мрежи. Второто явление, което води до упадъка на жанра, е разпространението на фалшивите папарашки снимки. Моментът, в който звездите започват да сключват договори с жълти вестници и да инсценират "случайни" кадри, интересът към папараците утихва.
Драгостинова споделя още един интересен акцент от откриването на изложбата. Дългогодишният главен редактор на немскоезичното издание "Bild – Zeitung", журналистът Кай Дикман, разказал, че преди на последната страница на вестника задължително е имало папарашка снимка на някоя звезда. Сега тя е заменена със снимка от Инстаграм.
Отминало е времето, когато фотографите дебнат около хотели и басейни в очакване на безценния кадър.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Литературният салон на "Хумор и сатира", наречен лаконично "Академия Комика", ще ви отведе тази неделя в един магически свят. Светът на Станислав Стратиев. Уж близък и познат. Но и някак отдалечен, дистанциран. Като Вавилон! Един Вавилон, в който се организира първият музей на мотиката. "Академия комика" ви кани да чуете блестящия прочит на..
В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 30 септември ще се проведе XXIII Международно биенале на графиката. Събитието съществува от 1981 година и е под патронажа на кмета на Община Варна. По традиция биеналето е подкрепено от Министерството на културата и СБХ. Проф. Валери Чакалов, директор на Градската художествена..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg