Тази година – ден преди Коледа, ще се навършат 40 години от началото на Възродителния процес когато нашите сънародници от турски произход бяха принуждавани да сменят имената си. Между тях и един 39 годишен поет, преводач и художник – Мехмед Карахюсеинов, наричан от приятелите си просто Мето. На 2 февруари 1985 г., в знак на протест от налаганото му преименуване, той се самозапалва. Приятели успяват да го спасят, хвърляйки го в снега. Следват 5 години пълни с физическа болка и душевни страдания. На 3 май 1990 г. Мехмед Карахюсеинов си отива от този свят, както според него си отиват добрите хора – "тихо и незабележимо". Не знам дали днес съвестта гложди виновните за Възродителния процес, но със сигурност знам, че стиховете на Мето също "все ще се четат" и ще звучат:
"Добрите хора" се казва стихотворението, което току-що прозвуча. Пазим го в архива на предаването. Негов автор е поетът, преводач и художник Мехмед Карахюсеинов – Мето, който в знак на протест срещу насилствената смяна на имената на българските турци се самозапалва. Изпълнението е на актрисата Пепа Николова.
Що за човек е бил Мето и какъв е днес в спомените на близките и семейството – за това разговаряме с Алина Караханова – негова племенница.
Такъв е Мето в очите на племенницата му. От поетесата, сценаристката и правозащитничката Малина Томова (на снимката в текста), която, уви, ни напусна също много рано., научаваме какъв е бил и в очите на приятелите му.
"Един от малкото български поети, които препокриват съзнанието си за това, което пише, със съзнанието за своята позиция за света. Целият му живот наистина се побира в тези два въпроса : "Защо се родих, Господи, защо си отивам?" Цялата му постановка към отделния човек е трагична и кристално изчистена от всякакви съмнения за неговата позиция... Самият Мето се възприема за виновник за злините, "Виновен съм, да" поемайки вината като изкупление на всички безумства, които са извършени, целия културен модел на подмяна, който е съществувал в обществото и от който ние не сме се освободили – оцеляването на всяка цена и със всички средства. ... Идеалът на почтеността, нравствеността и залагането на собствени си живот – наистина това е абсолютна алтернатива на българския културен модел и ние днес сме свидетели, че той не приема този идеал – на почтеността и нравственото присъствие, идеала на Духа." – казва Малина Томова.
Тези думи на Малина също са от архива на "Познати и непознати". Не е изненада, че думите ѝ за българския културен модел, който трудно приема различния, звучат актуално и днес. Очевидно е, че тази тема не трябва да заглъхва, за да не се повтарят подобни грешки и трагедии никога вече. А разговорът ни с Алина продължава с нещо необяснимо – как така картина на Мето е пресъздадена от автора на корицата на стихосбирката "Болката на откровението" Любомир Славков, с когото никога не са се познавали. Продължава и с разказ за една лична история , която спокойно може да се нарече Ходене по мъките – история на дъщеря му Севара за връщане рождното име на баща ѝ, а и нейното.
Месеци след смъртта на Мехмед Карахюсеинов се ражда и така мечтаният приживе син Аспар (на снимката вдясно). Огромна травма е да израснеш без баща, но още по-голяма травма е никога да не си го виждал, а да го търсиш в картини, стихове и спомени на близките. Какъв е образът на баща му в очите на Аспар?
Очевидно развълнуван от разговора, порасналият син Аспар не можа да подбере стихове, които да цитира, но в следващия трак звучи още едно стихотворение на Мето.
Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание „Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...
На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..
На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..
Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..
На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
В редакция "Хумор и сатира" сме се събрали все хора, дето обичат да пътуват. Миналия уикенд гостувахме в Кубрат, за да участваме в XVII конкурс за хумор и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg