"Десетки художници мечтаеха да го нарисуват. Портретите донякъде наподобяваха лика му, но един с друг не си приличаха. Всеки българин си има по един свой Левски и затова е твърде ревнив към неговия образ. И за нас той остана неуловим, какъвто беше за ония, които го преследваха. Ясен в мисли и постъпки, той остана неподатлив за легендите."
Така започва кинороманът на Радой Ралин "Аз съм Левски" – издаден на хартия, но останал нефилмиран вече 50 години. Кин Стоянов си спомня вълнението на своя баща, а и на цялото семейство, когато на Радой Ралин е възложено да напише сценарий за Апостола. Разговор в "Нашият ден" за един незаснет филм и за ревността на всеки българин към образа на Васил Левски.
Кин Стоянов споделя, че семейството му е фамилно обвързано с паметта и делото на Апостола, затова Радой Ралин подхожда съвестно и отговорно към това творческо изпитание.
"Тук в случая има и нещо, което е свързано с нашата родова памет. На практика Радой Ралин с неговото кръщелно име Димитър е внук на последния войвода от Априлското въстание. Неговият дядо Димитър е бил брат на Таньо войвода, който е бил пълномощник на Васил Левски за Централна и Източна България – в Сливенския Балкан, в Котленския Балкан, чак до Търговище той е представлявал Тайния революционен комитет и след разбиването му дори е бил в диарбекирски затвор заточеник", разказва Стоянов.
Радой Ралин посвещава близо три години на работата по сценария. Корифеите в изследването на тази историческа епоха – проф. Николай Генчев и акад. Константин Косев – дълбоко оценяват стойността на завършения драматургичен текст.
"Топографски погледнато, той подходи направо, като влезе в Народната библиотека и успя да прочете цялата книжнина", спомня си синът му. За това свидетелства и послесловът на книгата, в който Ралин написва: "Прочетох всичко върху Левски – мемоари, исторически изследвания, спомени, разкази, повести, романи, есета, публикувани до 1 декември 1974 година. Не съм направил нищо повече от другите, само подредих материала по своему."
Сценарият е построен ретроспективно. Действието започва със залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче и по пътя към бесилото продължава с неговите спомени за живота и делото.
През 1979 година текстът е публикуван в сп. "Киноизкуство" и е посрещнат с одобрение от колегията, от хората на киното. Според Кин Стоянов драматургичната творба дори оказва влияние върху по-нататъшни сценарии, посветени на Апостола.
Причината текстът да не бъде филмиран Стоянов отдава отчасти на съдбата, съпътствала Радой Ралин през неговото битие. Нещо винаги остава неосъществено, някоя мечта не се сбъдва. Първоначално сценарият е поверен на режисьора Дучо Мундров, но поради творчески разминавания той се оттегля. Вторият режисьор, който не успява да осъществи филма, е Асен Шопов. Радой Ралин и Асен Шопов работят здраво, създават режисьорската книга и до ден-днешен режисьорът още пази в своя архив над 3000 снимки на местата, където е трябвало да се случи заснемането.
Кин Стоянов разказва: "От Идеологическия отдел на Централния комитет на БКП дойде изискване да се преработи сценарият, защото в него българският народ не бил представен в добра светлина. Радой Ралин, разбира се, отказа да прави каквито и да е промени, защото на съвестта му стоеше примерът на неговия дядо. Не би могъл да направи този компромис със съвестта на фамилната ни памет."
През 1994 година започва поредният опит за заснемане на филм по драматургичния текст. Общобългарският комитет "Васил Левски" стартира дарителска кампания. Сценаристът в типичния си стил измисля слогана: "Всеки българин да даде левче за Левски!" По разказа на Стоянов събраните пари потъват в следствие на настъпилата банкова криза.
Според Кин Стоянов Васил Левски е част от чувството на българина за национален суверенитет – духовен и исторически. Ето защо всеки опит образът на Апостола да бъде моделиран, представен в една конкретна светлина бива посрещнат с чувство за ревност.
Всеки има своя Левски. И семейството на Радой Ралин вярва, че може би е по-добре да съществува само книгата, в която образът на Апостола остава в полето на ревнивото, индивидуално въображение на всеки читател.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря екзистенциалните теми в дълбоко социалния свят. Константин Божанов вярва, че всеки има право на глас и важни са преди всичко универсалните елементи в една история. От публичния дом в Делхи до малката общност..
Уейн Дайър е американски автор, мотивационен оратор и духовен учител, който е става световноизвестен с книгите си за личностно развитие, позитивно мислене и духовно израстване. Дайър е психолог, има докторска степен и е п реподавал по специалността си в Ню Йорк. Известни негови книги са: "Вашите слаби места" – една от най-продаваните..
Тя е Александра Николова – визуална артистка, израснала в Испания. Обучавала се е в областта на актьорското майсторство, сценографията и татуирането в Испания и САЩ. След завръщането си в България преди няколко години избира живописта като основна форма на изразяване. Завършва "Живопис" в Националната художествена академия. Има множество участия в..
Або е преводач, писател, пътешественик, журналист и издател. Живял е на четири континента и е обиколил 40 държави. Автор е на още две книги – пътеписа "Поводи за връщане" и сборника с разкази "Тука е така". "Неадекватните" е първият му роман, написан първо на английски език. Преводът му на български е на Александър Маринов. Защо български автор..
В рубриката "Културен код" темата за дълголетието беше разгледана през призмата на мода, здраве, геном, наука, надежда и дори фикция. Психологът Детелина Стаменова , която ще бъде сред участниците във второто издание на "Фестивала на дълголетието" през октомври, сподели своите размисли за щастието и смисъла на дългия живот. Според нея..
На 25 октомври сцената на Културен център "Стара Загора" ще се превърне в пространство, в което деца и младежи със специални потребности ще изявят своите..
По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни..
"Стилът“ и откровената простащина в езика на политиците и какво се случва с обществата у нас, когато медиите безкритично го тиражират, коментира в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg