Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Аз съм Левски" – незаснетият филм за Апостола

Снимка: Фейсбук

"Десетки художници мечтаеха да го нарисуват. Портретите донякъде наподобяваха лика му, но един с друг не си приличаха. Всеки българин си има по един свой Левски и затова е твърде ревнив към неговия образ. И за нас той остана неуловим, какъвто беше за ония, които го преследваха. Ясен в мисли и постъпки, той остана неподатлив за легендите."

Така започва кинороманът на Радой Ралин "Аз съм Левски" – издаден на хартия, но останал нефилмиран вече 50 години. Кин Стоянов си спомня вълнението на своя баща, а и на цялото семейство, когато на Радой Ралин е възложено да напише сценарий за Апостола. Разговор в "Нашият ден" за един незаснет филм и за ревността на всеки българин към образа на Васил Левски.

Кин Стоянов споделя, че семейството му е фамилно обвързано с паметта и делото на Апостола, затова Радой Ралин подхожда съвестно и отговорно към това творческо изпитание.

"Тук в случая има и нещо, което е свързано с нашата родова памет. На практика Радой Ралин с неговото кръщелно име Димитър е внук на последния войвода от Априлското въстание. Неговият дядо Димитър е бил брат на Таньо войвода, който е бил пълномощник на Васил Левски за Централна и Източна България – в Сливенския Балкан, в Котленския Балкан, чак до Търговище той е представлявал Тайния революционен комитет и след разбиването му дори е бил в диарбекирски затвор заточеник", разказва Стоянов.  

Радой Ралин посвещава близо три години на работата по сценария. Корифеите в изследването на тази историческа епоха – проф. Николай Генчев и акад. Константин Косев – дълбоко оценяват стойността на завършения драматургичен текст. 

"Топографски погледнато, той подходи направо, като влезе в Народната библиотека и успя да прочете цялата книжнина", спомня си синът му. За това свидетелства и послесловът на книгата, в който Ралин написва: "Прочетох всичко върху Левски – мемоари, исторически изследвания, спомени, разкази, повести, романи, есета, публикувани до 1 декември 1974 година. Не съм направил нищо повече от другите, само подредих материала по своему."

Сценарият е построен ретроспективно. Действието започва със залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче и по пътя към бесилото продължава с неговите спомени за живота и делото.

През 1979 година текстът е публикуван в сп. "Киноизкуство" и е посрещнат с одобрение от колегията, от хората на киното. Според Кин Стоянов драматургичната творба дори оказва влияние върху по-нататъшни сценарии, посветени на Апостола.

Причината текстът да не бъде филмиран Стоянов отдава отчасти на съдбата, съпътствала Радой Ралин през неговото битие. Нещо винаги остава неосъществено, някоя мечта не се сбъдва. Първоначално сценарият е поверен на режисьора Дучо Мундров, но поради творчески разминавания той се оттегля. Вторият режисьор, който не успява да осъществи филма, е Асен Шопов. Радой Ралин и Асен Шопов работят здраво, създават режисьорската книга и до ден-днешен режисьорът още пази в своя архив над 3000 снимки на местата, където е трябвало да се случи заснемането.

Кин Стоянов разказва: "От Идеологическия отдел на Централния комитет на БКП дойде изискване да се преработи сценарият, защото в него българският народ не бил представен в добра светлина. Радой Ралин, разбира се, отказа да прави каквито и да е промени, защото на съвестта му стоеше примерът на неговия дядо. Не би могъл да направи този компромис със съвестта на фамилната ни памет."

През 1994 година започва поредният опит за заснемане на филм по драматургичния текст. Общобългарският комитет "Васил Левски" стартира дарителска кампания. Сценаристът в типичния си стил измисля слогана: "Всеки българин да даде левче за Левски!" По разказа на Стоянов събраните пари потъват в следствие на настъпилата банкова криза.

Според Кин Стоянов Васил Левски е част от чувството на българина за национален суверенитет – духовен и исторически. Ето защо всеки опит образът на Апостола да бъде моделиран, представен в една конкретна светлина бива посрещнат с чувство за ревност.

Всеки има своя Левски. И семейството на Радой Ралин вярва, че може би е по-добре да съществува само книгата, в която образът на Апостола остава в полето на ревнивото, индивидуално въображение на всеки читател.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антология разкрива живота на средновековните хора

Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси.  В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..

публикувано на 28.11.24 в 16:22

Лица от Кавала

"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..

публикувано на 28.11.24 в 16:10

Юн Фосе – драматургът, който предусеща бъдещето

Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..

публикувано на 28.11.24 в 13:05

Софийският международен литературен фестивал – поле за среща със световни писатели

От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК.  Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..

публикувано на 28.11.24 в 11:10

Преподавателят и Принцът: Нишкови за фотографията – като страст и професия

В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..

публикувано на 28.11.24 в 09:46