Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нарцистична ли е съвременната култура

Снимка: Pexels

"Ти ще живееш, докато не познаеш себе си", казва слепият прорицател Тирезий на юношата Нарцис според мита, чийто край всички знаем. И днес тъкмо да станем цветя от самолюбие, но дори и това не можем.

Кривите огледала, в които се оглеждаме, са навсякъде. В телефоните ни, които замениха идеята за каквато и да е критична мисъл по посока на Аз-а и света с образ, на който може да се полюбуваме до захлас, най-вече защото всъщност е много далеч от нас. В другите, които преминават, застояват се, и те се оглеждат, но почти винаги нищо не виждат, което колкото ни разочарова, толкова и ни радва, че оставаме все още скрити. В действителните огледала, където би трябвало собственото ни отражение да ни говори, но ние просто отказваме да се вгледаме в него.

И така от едно криво огледало на друго културата ни е виновна. Тя е дълбоко нарцистична днес, защото - изненада - е отражение на самите нас.

Не ви ли се струва, че се въртим в кръг? Не спираме да критикуваме съвременната култура, при това доста банално, за нещата, които ние създаваме – ние сме консуматорското общество, което има нужда от собствения си нарцисизъм, за да задвижи както социалните мрежи, така и самата идея за изграждането и доизкусуряването на света и Аз-а в него там, където почти нищо не може да пробие маркетинговите стратегии и саморазрушителните ни цели.

Ако приемем, че макар културата да е едно наистина всеобхватно понятие, но все пак смисълът ѝ се крие в това да провокира интереса ни към нещо - от какво се интересуваме в действителност? От самите себе си или от нещо извън нас?

Нарцистична ли е съвременната култура беше въпросът във фокуса на "Какво се случва".

Според Орлин Милчев, режисьор и съавтор на подкаста "2&200", голяма част от това, което наричаме култура и изкуство, е някакъв вид нарцисизъм. Самите артисти работят с желанието си да бъдат видени, чути и харесани.

"Изкуството и нарцисизмът няма как да бъдат разделени. Културата сама по себе си отразява желанието на един човек да постави себе си в центъра. Тук е разликата между това, което живеем днес, и това, което е в миналото. В миналото по някакъв начин освен себе си ти поставяш и това, което правиш. Днес ние, благодарение на великия, могъщ интернет, изпадаме все повече в един проблем – проблема да поставиш себе си не заради това, което правиш, а заради това, което си. (…) Тук, разбира се, има и линия "политики на идентичност" и самото усещане, че вече не това какво правиш, а това кой си ти дава право да искаш внимание", обяснява Милчев.

Той е на мнение обаче, че в тази ситуация трябва да бъде поставена и разделителна линия между култура и общество.

"Ако в обществото ни нарцисизмът съществува, то културата ни сякаш започва да се лекува от него. (…) Тя по-скоро оглежда нещата около себе си, а не вглеждането вътре в себе си."

Орлин Милчев смята, че разбирането ни за това какво е културата се променя спрямо времето, в което живеем.

"Времето, в което битуваме сега, е много интересен резултат на всичко, което се случва 60-те години и усещането, че ние като хора първо трябва да разберем кои сме, да се разпределим, да започнем някакъв диалог между нас, между системата и там някъде да се надяваме да я променим. А дали това може да стане чрез изкуство, чрез култура? По-скоро чрез изкуство – не, чрез култура - да, с натрупвания обаче."

Константин Мравов, журналист в програма "Хоризонт" на БНР и автор на подкаста "Попкултура", твърди, че съвременната култура е много индивидуализирана.

"Като казвам "култура", имам предвид обобщаващото понятие - начин на живот, който обаче със сигурност е все по-индивидуализиран. Това има и добри страни, има и лоши страни. Започвайки, разбира се, от лошото, не съм първият човек, който ще отбележи това отчуждаване в рамките на развитието на индустриализацията, на капитализма също. Макар че тази дума винаги я разгледаме, когато някой я каже – все едно той има предвид само нещо отрицателно. Независимо какво е моето отношение към властващата идеологическа система в момента, тя има своите характерни черти. Една от тях е точно отчуждаването на човека в рамките на постепенната индустриализация и дигитализация. То е свързано с това, че живеем все по-отделени един от друг. (…) Целият ни начин на живот, комуникацията ни е индивидуализирана.  И в този смисъл се стига до това, което в действителност не е добре, а именно – солидарността се превръща в нещо, което не е естествено. (…) Въпреки че имаме всички условия да съпреживяваме, на нас ни е по-трудно да го правим, отколкото преди", казва Мравов.

В звуковия файл можете да чуете още:
• Защо прекарваме всичко през себе си, но реално не съпреживяваме нищо, което е извън нашата група?
• Как индивидуалният нарцисизъм битува с груповия нарцисизъм на сепаратизма, който е наличен и отляво, и отдясно?
• Защо капсулацията ни достига "арогантно-агресивни" измерения?
• Заложени ли са ни въпроси от типа "Кой съм?, "Как да живея?" и най-вече "Какво искам?", или тъкмо обратното?
• Защо всъщност какво искаш зависи както от възрастта, в която се намираш, така и от различните исторически периоди, в които е светът?
• Какво е културата, освен комбинация и натрупвания от много размисли и изкуство, пречупващи ъгъла ни към ежедневието и въпросите, които ни вълнуват?
• Какво представлява "големият пъзел на културата"?
• Винаги ли, когато говорим за нарцисизъм, трябва да става дума за нещо негативно?


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валери Петров

Изкуството в мен: "Тавански спомени" на "хвърчащия" Валери Петров

Валери Нисим Меворах, познат като Валери Петров , е писател, журналист, преводач, драматург и дипломат. Учудващо е, че любимият на всички ни създател на "Копче за сън" и "Морско синьо" всъщност е лекар. Първата книга на Валери Петров "Птици към север" излиза от печат, когато авторът е едва на 18 години. Оттогава до смъртта си през 2014..

публикувано на 07.11.24 в 10:04
Юлиана Сайска

Тийнейджърът в мен: Юлиана Сайска

На гости в "Тийн Тайм" е Юлиана Сайска – актриса и експерт по психо-драма, специалист по движенчески театър, майка на тийнейджър и бивш състезател по художествена гимнастика. В младежките си години Юлиана е била смесица от тревожност, увереност, търсене на себе си и правилните избори. Желанието да споделя и осмисля човешките чувства..

публикувано на 07.11.24 в 09:44
Стефан Цанев

Стефан Цанев: Свободата е много жестоко нещо

За революциите и еволюциите, жестокостта на свободата и сезона на илюзиите в "Нашият ден" разговаряме с поета, писател и драматург Стефан Цанев – тазгодишният носител на Специалната награда "Перото" за цялостен принос към българския литературен контекст. 7 ноември е ден, обвързан със спомена за Октомврийската революция. Цанев коментира..

публикувано на 07.11.24 в 09:37
Калин Серапионов, Choose Training, 2014-2018, видео

Пред очите ни – видеоарт

Видеоартът без съмнение е едно от най-влиятелните направления в съвременното визуално изкуство. Появило се като радикален отговор на технологичния напредък и връзката ни с дигиталните медии, днес това изкуство е критична платформа за коментар върху социални, политически и лични теми. И същевременно създава специфични реалности и нови измерения на..

публикувано на 07.11.24 в 09:30

Двама българи с Universi Estremi в сърцето на Рим

Художниците Цветелина Русалиева и Илиян Рач о в откриха съвместна изложба в галерията Аrea Contesa Arte в сърцето на Рим, която продължава до 10 ноември под наслов Universi  Estremi. Експозицията включва 20 творби – две паралелни вселени, сътворени в София и в Рим. От една страна, абстракционизмът на Цветелина Русалиева се опитва да улови..

публикувано на 07.11.24 в 08:50