"Ти ще живееш, докато не познаеш себе си", казва слепият прорицател Тирезий на юношата Нарцис според мита, чийто край всички знаем. И днес тъкмо да станем цветя от самолюбие, но дори и това не можем.
Кривите огледала, в които се оглеждаме, са навсякъде. В телефоните ни, които замениха идеята за каквато и да е критична мисъл по посока на Аз-а и света с образ, на който може да се полюбуваме до захлас, най-вече защото всъщност е много далеч от нас. В другите, които преминават, застояват се, и те се оглеждат, но почти винаги нищо не виждат, което колкото ни разочарова, толкова и ни радва, че оставаме все още скрити. В действителните огледала, където би трябвало собственото ни отражение да ни говори, но ние просто отказваме да се вгледаме в него.
И така от едно криво огледало на друго културата ни е виновна. Тя е дълбоко нарцистична днес, защото - изненада - е отражение на самите нас.
Не ви ли се струва, че се въртим в кръг? Не спираме да критикуваме съвременната култура, при това доста банално, за нещата, които ние създаваме – ние сме консуматорското общество, което има нужда от собствения си нарцисизъм, за да задвижи както социалните мрежи, така и самата идея за изграждането и доизкусуряването на света и Аз-а в него там, където почти нищо не може да пробие маркетинговите стратегии и саморазрушителните ни цели.
Ако приемем, че макар културата да е едно наистина всеобхватно понятие, но все пак смисълът ѝ се крие в това да провокира интереса ни към нещо - от какво се интересуваме в действителност? От самите себе си или от нещо извън нас?
Нарцистична ли е съвременната култура беше въпросът във фокуса на "Какво се случва".
Според Орлин Милчев, режисьор и съавтор на подкаста "2&200", голяма част от това, което наричаме култура и изкуство, е някакъв вид нарцисизъм. Самите артисти работят с желанието си да бъдат видени, чути и харесани.
"Изкуството и нарцисизмът няма как да бъдат разделени. Културата сама по себе си отразява желанието на един човек да постави себе си в центъра. Тук е разликата между това, което живеем днес, и това, което е в миналото. В миналото по някакъв начин освен себе си ти поставяш и това, което правиш. Днес ние, благодарение на великия, могъщ интернет, изпадаме все повече в един проблем – проблема да поставиш себе си не заради това, което правиш, а заради това, което си. (…) Тук, разбира се, има и линия "политики на идентичност" и самото усещане, че вече не това какво правиш, а това кой си ти дава право да искаш внимание", обяснява Милчев.
Той е на мнение обаче, че в тази ситуация трябва да бъде поставена и разделителна линия между култура и общество.
"Ако в обществото ни нарцисизмът съществува, то културата ни сякаш започва да се лекува от него. (…) Тя по-скоро оглежда нещата около себе си, а не вглеждането вътре в себе си."
Орлин Милчев смята, че разбирането ни за това какво е културата се променя спрямо времето, в което живеем.
"Времето, в което битуваме сега, е много интересен резултат на всичко, което се случва 60-те години и усещането, че ние като хора първо трябва да разберем кои сме, да се разпределим, да започнем някакъв диалог между нас, между системата и там някъде да се надяваме да я променим. А дали това може да стане чрез изкуство, чрез култура? По-скоро чрез изкуство – не, чрез култура - да, с натрупвания обаче."
Константин Мравов, журналист в програма "Хоризонт" на БНР и автор на подкаста "Попкултура", твърди, че съвременната култура е много индивидуализирана.
"Като казвам "култура", имам предвид обобщаващото понятие - начин на живот, който обаче със сигурност е все по-индивидуализиран. Това има и добри страни, има и лоши страни. Започвайки, разбира се, от лошото, не съм първият човек, който ще отбележи това отчуждаване в рамките на развитието на индустриализацията, на капитализма също. Макар че тази дума винаги я разгледаме, когато някой я каже – все едно той има предвид само нещо отрицателно. Независимо какво е моето отношение към властващата идеологическа система в момента, тя има своите характерни черти. Една от тях е точно отчуждаването на човека в рамките на постепенната индустриализация и дигитализация. То е свързано с това, че живеем все по-отделени един от друг. (…) Целият ни начин на живот, комуникацията ни е индивидуализирана. И в този смисъл се стига до това, което в действителност не е добре, а именно – солидарността се превръща в нещо, което не е естествено. (…) Въпреки че имаме всички условия да съпреживяваме, на нас ни е по-трудно да го правим, отколкото преди", казва Мравов.
В звуковия файл можете да чуете още:
• Защо прекарваме всичко през себе си, но реално не съпреживяваме нищо, което е извън нашата група?
• Как индивидуалният нарцисизъм битува с груповия нарцисизъм на сепаратизма, който е наличен и отляво, и отдясно?
• Защо капсулацията ни достига "арогантно-агресивни" измерения?
• Заложени ли са ни въпроси от типа "Кой съм?, "Как да живея?" и най-вече "Какво искам?", или тъкмо обратното?
• Защо всъщност какво искаш зависи както от възрастта, в която се намираш, така и от различните исторически периоди, в които е светът?
• Какво е културата, освен комбинация и натрупвания от много размисли и изкуство, пречупващи ъгъла ни към ежедневието и въпросите, които ни вълнуват?
• Какво представлява "големият пъзел на културата"?
• Винаги ли, когато говорим за нарцисизъм, трябва да става дума за нещо негативно?
Галина Шехирян е от онези художници, които не спират да експериментират с техники и похвати, но стилът им винаги остава разпознаваем. До 24 април може да разгледаме новата ѝ самостоятелна изложба – живопис, стъкло и монотипия в столичната галерия "Нюанс". Експозицията представя нови произведения, които обхващат почти всички аспекти на..
Кирил Карталов за първи път представя темата за пилигримството от научна гледна точка в изданието "Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго" и дава нова интерпретация на традиционните историко-философски учения и позиции. Книгата излиза първоначално на италиански език в луксозен вариант с 200 ръчно направени копия и множество снимков..
Черна комедия ни впуска в танц със смъртта, воден от погребален агент в българско градче, където старите вражди никога не умират, а се предават в наследство. "Пакет Вечност", дебютът в игралното кино на Магдалена Илиева, е един от трите български филма, селектирани за международния конкурс на 29-ия София филм фест. Главният герой Боби, в чиято..
Поетът Сашо Серафимов представя новата си стихосбирка "Случаят живот или сънят на света" в галерия "Възраждане" в Пловдив. Тя е съставена от поета, писателя и драматурга Стефан Цанев . В стихосбирката са публикувани подбрани стихове от цялото творчество на Серафимов. Авторът избрал заглавието "Случаят живот или сънят на света", защото и..
Тази година посвещаваме Академия комика, литературния салон на редакция "Хумор и сатира", изцяло на класическата литература, на онази, хубавата литература, в която можем да се потопим като в повтарящ се сън, в детски спомен, в приятно мечтание… четем, откриваме, преоткриваме, препрочитаме класиката. В неделя, 16 март, разлистваме творчеството на..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg