НЗОК и Лекарският съюз подписаха анекс към Националния рамков договор за медицински услуги. Промените засягат и съвременното лечение на инсулт у нас. Как се финансира то и с какви предизвикателства се борят специалистите в България – интервю с доц. Росен Калпачки, невролог, председател на Българското дружество по инсулт, началник на Клиниката по нервни болести и ръководител на Центъра за диагностика и лечение на инсулти в УМБАЛ "Света Анна".
Доц. Калпачки започва разговора с положителни новини: "От много години насам алгоритъмът за модерно лечение на инсулт не беше пипан. Промените, които в момента влязоха в сила, оптимизират и улесняват достъпа на хората до съвременно лечение на инсулт." Специалистът изразява съжаление, че по темата за финансирането все още няма чуваемост.
"В центрове като нашия, където можем да свършим няколко вида процедури на пациента, е прието, че те няма да се заплатят в пълния размер. Ако две болници се съюзят и обработват един и същи пациент, тогава те ще получат финансиране с 50% повече. Ще получат 100 % за тромбектомията в едната болница и 100% за тромболизата във втората болница. Ако това се случи в една болница, което е сто пъти по-добре за пациента, тогава се получава 100% за по-евтиното лечение и само 65% за по-скъпото", обяснява доц. Калпачки. По думите му, това затормозява процеса на лечение, забавя го и ощетява както пациентите, така и специализираните медицински центрове.
Относно достъпността и обучението на кадри, компетентни да прилагат съвременни методи за лечение на инсулт, доцентът заявява: "Реално тромболиза може да прави всеки български невролог. Разбира се, това е сериозно лечение и не може да го направи един лекар, защото трябва екип. Най-важното е, че екипът трябва да е готов 24/7. Трябва, разбира се, специалист по образна диагностика, който да разчете скенера. Трябва специалист лабораторен лекар. Понякога трябва неврохирург. Това обаче, като познания, го имаме."
Специалистът се надява, че след въведените промени повече негови колеги ще започнат да правят тромболизи, което е задължителното модерно лечение на инсулт в целия свят.
"По отношение на тромбектомиите нещата са, меко казано, трагични, защото тук наистина можем да се похвалим само с няколко на брой специалисти в цялата страна", казва доц. Калпачки. Според него подготвяната програма за национални центрове, която предполага и обучението на още кадри, е стъпка в правилната посока, но в това отношение изоставаме от някои държави с цели 20-30 години.
Доц. Калпачки набляга върху смъртоносния характер на заболяването. Въпреки това в света адекватното, съвременно лечение помага за това около три пъти повече хора да станат абсолютно трудоспособни и жизнеспособни след инсулт. На този фон статистиката сочи, че в България малко повече от 2 % получават лечение с тромболиза и много по-малко от 1 % получават тромбектомия.
По отношение на рехабилитацията здравната система трябва тепърва да се събуди, смята специалистът. Към момента НЗОК покрива десет дневна рехабилитация след инсулт, а понякога са необходими месеци и години за възстановяване и дори доживотна помощ, заявява доц. Калпачки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Откровено за българското здравеопазване в Lege Artis говори бившият министър на здравеопазването проф. Христо Хинков . "Правих няколко пъти равносметки и отчети – официални и неофициални. Започнах мандата с една фраза, която не е моя – че здравеопазването няма цвят. В последствие разбрах, че здравеопазването има много цветове и те са..
В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" отбелязваме годишнината от основаването на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" към БАН. Специален гост в предаването е гл. ас. Илиана Кунева от службата за езикови справки, която разказва как се променят с годините въпросите на хората, които звънят по телефона. Ето какво..
Днес се отбелязва Международният ден на убежденията по съвест и на лицата, които съзнателно се отказват от военна служба поради собствени принципи и вярвания . За правото на отказ от воюване, дълга към родината и сложната палитра от измерения на човешкото – разговор с д-р Смилен Марков , преподавател по християнска философия във Великотърновския..
"Празникът на Светите братя Кирил и Методий е празник на всеки грамотен българин, който знае да чете и пише" – така започва разговорът в "Семейно радио" с проф. Кирил Топалов. Срещаме се в светия за българите месец май, който е и съдбовно свързан с именника и рожденик проф. Топалов, както и с ключови моменти от биографията му като: дипломат от..
В последното издание на рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гост е Асен Ненов, съпредседател на "Институт Кръгова Икономика" (ИКИ). Той разглежда значението на потребителските битки в контекста на ценностите , които обществото ни приема. Ненов поставя под въпрос концепцията за потреблението като ценност, подчертавайки, че..
Роботиката е стихията на Димитър Рангелов още от гимназистките му години в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов“. Капитан на..
В днешния епизод на предаването "Нашият ден" вниманието е насочено към значението на гражданското образование в съвременното общество. Професор Христо..
В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
