Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Украйна: сцени от един отложен живот" - Епизод 1

Войната и Украйна в една документална поредица на Николета Атанасова

Опит за нормално съществуване в една жестока реалност

Снимка: Личен архив

Войната такава, каквато е – в сърцата на нейните жертви, във волята за живот, в битовия страх, в желанието нанесените щети да бъдат заличени и нормалното съществуване да продължи.

Документалната поредица "Украйна: сцени от един отложен живот" разкрива същността на войната чрез гласовете на украинците, за които тя е част от реалността вече две години. Слушателите на Програма "Христо Ботев" ще имат възможността да проследят поредицата пет поредни съботи, в пет епизода – на живо в 18:30 ч. Първият епизод, озаглавен "Украински борш в София и Виница", ще бъде излъчен утре, 24 февруари. Авторите на документалната поредица Николета Атанасова и Михаил Михайлов, разказват В "Нашият ден" за силата на духа на "своите украинци" и съвместната работа по проекта.

Пътуването за Николета Атанасова започва още в България, когато преди две години приютява в дома си украинката Алла – главната героиня в документалната поредица. 

Атанасова разказва: "В тези пет епизода се преплитат няколко сюжетни линии. Основната е на взаимоотношенията ми с Алла през тези две години война. Тук в България тя живя 10 месеца с дъщеря си. След това реши да се завърне в Украйна и пътуването продължи и до самата Украйна, до дома ѝ. Домът ѝ в момента е във Виница, въпреки, че те са киевчани."

Виница е град на около 300 км южно от Киев, в посока Румъния и по географско разположение прилича на Пловдив. В момента това е едно от спокойните места в страната.

"Една голяма част от действието се намира под една круша. Крушата се намира в дома на Алла и е Крушата – с голямо К. Това е сюрреалистична круша, защото, както Сергей – съпругът на Алла я нарича – това е Крушата на "лошия стопанин". Защо? Защото навремето той не е разделил, когато е трябвало, две дръвчета – една асма и крушовото дърво. И сега асмата директно е полазила вътре в крушата и между едни огромни круши виждаш едни още по-огромни чепки грозде. Тази Круша превърнахме в герой, защото под нея се чуха едни от най-вълнуващите истории, които събрахме в Украйна", споделя авторката.

Михаил, който е човекът, чуващ автентичните гласове на участниците в поредицата, свидетелства, че в тях няма тревога. Той казва: "Може да бъдете изненадани, защото те някак се адаптираха към това и живеят. Стрес е, тежко е, обаче намират дух. Идеята за свободата, за това да са част от ЕС – това ги сплотява. Това е нещо, което не предвиди врагът, че може да има такъв ефект, накрая да сплоти една нация."

"В тези пет епизода ще чуем 12 различни герои и никой от тях не звучи отчаян, въпреки че една част са били на фронта и са се сражавали, други са се срещнали очи в очи с окупаторите и въпреки това са намерили сили днес да заживеят отново нормален живот. Трети от героите ни са доброволци, които и до ден-днешен достигат до фронтовата линия, за да карат продукти, които са необходими, и да извеждат от фронта ранени войници. Няма отчаяние сред тях", допълва Атанасова.

По наблюдение на авторите това, което техните герои изразяват, е по-скоро съжаление от липсата на достатъчен ресурс и международно подкрепление. То не е толкова упрек, колкото очакване Европа и останалият свят да разберат, че това не е война само на Украйна, а на всички срещу една диктатура. Тази диктатура до голяма степен е надскочила своите граници и това се усеща в нагласите на обществото.

Атанасова очертава и други сюжетни линии на документалната поредица: "За мен лично има две вълнуващи истории, които са сателитни и на историята ни с Алла – нейното живеене тук в България и после завръщането. Едната от историите е на две жени от Гостомел, които срещат окупаторите очи в очи. Да, били уплашени, но първото, което ми казаха, беше: "Те изядоха компотите ни" – на толкова битово ниво е бил ужасът им. После осъзнават, когато започват да стрелят по мъжете им и да ги избиват, че животът им е застрашен."

Михаил Михайлов е звукоинженерът на проекта. Той написва музиката и създава саунд дизайна. Музиката не е просто фон на документалния разказ, а самостоятелен герой в него. Композиторът споделя, че чувството идва от самите разкази на героите, преплетени с неговите разбирания за ситуацията там. Той описва влиянията, идеите и метафорите, заложени в шапката на поредицата и музикалното оформление.

Разговорът продължава с още детайли за документалната поредица "Украйна: сцени от един отложен живот", която стартира утре, 24 февруари, по Програма "Христо Ботев" от 18:30 ч.

Снимки – Николета Атанасова, личен архив

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства е повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10