Войната такава, каквато е – в сърцата на нейните жертви, във волята за живот, в битовия страх, в желанието нанесените щети да бъдат заличени и нормалното съществуване да продължи.
Документалната поредица "Украйна: сцени от един отложен живот" разкрива същността на войната чрез гласовете на украинците, за които тя е част от реалността вече две години. Слушателите на Програма "Христо Ботев" ще имат възможността да проследят поредицата пет поредни съботи, в пет епизода – на живо в 18:30 ч. Първият епизод, озаглавен "Украински борш в София и Виница", ще бъде излъчен утре, 24 февруари. Авторите на документалната поредица Николета Атанасова и Михаил Михайлов, разказват В "Нашият ден" за силата на духа на "своите украинци" и съвместната работа по проекта.
Пътуването за Николета Атанасова започва още в България, когато преди две години приютява в дома си украинката Алла – главната героиня в документалната поредица.
Атанасова разказва: "В тези пет епизода се преплитат няколко сюжетни линии. Основната е на взаимоотношенията ми с Алла през тези две години война. Тук в България тя живя 10 месеца с дъщеря си. След това реши да се завърне в Украйна и пътуването продължи и до самата Украйна, до дома ѝ. Домът ѝ в момента е във Виница, въпреки, че те са киевчани."
Виница е град на около 300 км южно от Киев, в посока Румъния и по географско разположение прилича на Пловдив. В момента това е едно от спокойните места в страната.
"Една голяма част от действието се намира под една круша. Крушата се намира в дома на Алла и е Крушата – с голямо К. Това е сюрреалистична круша, защото, както Сергей – съпругът на Алла я нарича – това е Крушата на "лошия стопанин". Защо? Защото навремето той не е разделил, когато е трябвало, две дръвчета – една асма и крушовото дърво. И сега асмата директно е полазила вътре в крушата и между едни огромни круши виждаш едни още по-огромни чепки грозде. Тази Круша превърнахме в герой, защото под нея се чуха едни от най-вълнуващите истории, които събрахме в Украйна", споделя авторката.
Михаил, който е човекът, чуващ автентичните гласове на участниците в поредицата, свидетелства, че в тях няма тревога. Той казва: "Може да бъдете изненадани, защото те някак се адаптираха към това и живеят. Стрес е, тежко е, обаче намират дух. Идеята за свободата, за това да са част от ЕС – това ги сплотява. Това е нещо, което не предвиди врагът, че може да има такъв ефект, накрая да сплоти една нация."
"В тези пет епизода ще чуем 12 различни герои и никой от тях не звучи отчаян, въпреки че една част са били на фронта и са се сражавали, други са се срещнали очи в очи с окупаторите и въпреки това са намерили сили днес да заживеят отново нормален живот. Трети от героите ни са доброволци, които и до ден-днешен достигат до фронтовата линия, за да карат продукти, които са необходими, и да извеждат от фронта ранени войници. Няма отчаяние сред тях", допълва Атанасова.
По наблюдение на авторите това, което техните герои изразяват, е по-скоро съжаление от липсата на достатъчен ресурс и международно подкрепление. То не е толкова упрек, колкото очакване Европа и останалият свят да разберат, че това не е война само на Украйна, а на всички срещу една диктатура. Тази диктатура до голяма степен е надскочила своите граници и това се усеща в нагласите на обществото.
Атанасова очертава и други сюжетни линии на документалната поредица: "За мен лично има две вълнуващи истории, които са сателитни и на историята ни с Алла – нейното живеене тук в България и после завръщането. Едната от историите е на две жени от Гостомел, които срещат окупаторите очи в очи. Да, били уплашени, но първото, което ми казаха, беше: "Те изядоха компотите ни" – на толкова битово ниво е бил ужасът им. После осъзнават, когато започват да стрелят по мъжете им и да ги избиват, че животът им е застрашен."
Михаил Михайлов е звукоинженерът на проекта. Той написва музиката и създава саунд дизайна. Музиката не е просто фон на документалния разказ, а самостоятелен герой в него. Композиторът споделя, че чувството идва от самите разкази на героите, преплетени с неговите разбирания за ситуацията там. Той описва влиянията, идеите и метафорите, заложени в шапката на поредицата и музикалното оформление.
Разговорът продължава с още детайли за документалната поредица "Украйна: сцени от един отложен живот", която стартира утре, 24 февруари, по Програма "Христо Ботев" от 18:30 ч.
Снимки – Николета Атанасова, личен архив
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg