Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Украйна: сцени от един отложен живот" - Епизод 1

Войната и Украйна в една документална поредица на Николета Атанасова

Опит за нормално съществуване в една жестока реалност

Снимка: Личен архив

Войната такава, каквато е – в сърцата на нейните жертви, във волята за живот, в битовия страх, в желанието нанесените щети да бъдат заличени и нормалното съществуване да продължи.

Документалната поредица "Украйна: сцени от един отложен живот" разкрива същността на войната чрез гласовете на украинците, за които тя е част от реалността вече две години. Слушателите на Програма "Христо Ботев" ще имат възможността да проследят поредицата пет поредни съботи, в пет епизода – на живо в 18:30 ч. Първият епизод, озаглавен "Украински борш в София и Виница", ще бъде излъчен утре, 24 февруари. Авторите на документалната поредица Николета Атанасова и Михаил Михайлов, разказват В "Нашият ден" за силата на духа на "своите украинци" и съвместната работа по проекта.

Пътуването за Николета Атанасова започва още в България, когато преди две години приютява в дома си украинката Алла – главната героиня в документалната поредица. 

Атанасова разказва: "В тези пет епизода се преплитат няколко сюжетни линии. Основната е на взаимоотношенията ми с Алла през тези две години война. Тук в България тя живя 10 месеца с дъщеря си. След това реши да се завърне в Украйна и пътуването продължи и до самата Украйна, до дома ѝ. Домът ѝ в момента е във Виница, въпреки, че те са киевчани."

Виница е град на около 300 км южно от Киев, в посока Румъния и по географско разположение прилича на Пловдив. В момента това е едно от спокойните места в страната.

"Една голяма част от действието се намира под една круша. Крушата се намира в дома на Алла и е Крушата – с голямо К. Това е сюрреалистична круша, защото, както Сергей – съпругът на Алла я нарича – това е Крушата на "лошия стопанин". Защо? Защото навремето той не е разделил, когато е трябвало, две дръвчета – една асма и крушовото дърво. И сега асмата директно е полазила вътре в крушата и между едни огромни круши виждаш едни още по-огромни чепки грозде. Тази Круша превърнахме в герой, защото под нея се чуха едни от най-вълнуващите истории, които събрахме в Украйна", споделя авторката.

Михаил, който е човекът, чуващ автентичните гласове на участниците в поредицата, свидетелства, че в тях няма тревога. Той казва: "Може да бъдете изненадани, защото те някак се адаптираха към това и живеят. Стрес е, тежко е, обаче намират дух. Идеята за свободата, за това да са част от ЕС – това ги сплотява. Това е нещо, което не предвиди врагът, че може да има такъв ефект, накрая да сплоти една нация."

"В тези пет епизода ще чуем 12 различни герои и никой от тях не звучи отчаян, въпреки че една част са били на фронта и са се сражавали, други са се срещнали очи в очи с окупаторите и въпреки това са намерили сили днес да заживеят отново нормален живот. Трети от героите ни са доброволци, които и до ден-днешен достигат до фронтовата линия, за да карат продукти, които са необходими, и да извеждат от фронта ранени войници. Няма отчаяние сред тях", допълва Атанасова.

По наблюдение на авторите това, което техните герои изразяват, е по-скоро съжаление от липсата на достатъчен ресурс и международно подкрепление. То не е толкова упрек, колкото очакване Европа и останалият свят да разберат, че това не е война само на Украйна, а на всички срещу една диктатура. Тази диктатура до голяма степен е надскочила своите граници и това се усеща в нагласите на обществото.

Атанасова очертава и други сюжетни линии на документалната поредица: "За мен лично има две вълнуващи истории, които са сателитни и на историята ни с Алла – нейното живеене тук в България и после завръщането. Едната от историите е на две жени от Гостомел, които срещат окупаторите очи в очи. Да, били уплашени, но първото, което ми казаха, беше: "Те изядоха компотите ни" – на толкова битово ниво е бил ужасът им. После осъзнават, когато започват да стрелят по мъжете им и да ги избиват, че животът им е застрашен."

Михаил Михайлов е звукоинженерът на проекта. Той написва музиката и създава саунд дизайна. Музиката не е просто фон на документалния разказ, а самостоятелен герой в него. Композиторът споделя, че чувството идва от самите разкази на героите, преплетени с неговите разбирания за ситуацията там. Той описва влиянията, идеите и метафорите, заложени в шапката на поредицата и музикалното оформление.

Разговорът продължава с още детайли за документалната поредица "Украйна: сцени от един отложен живот", която стартира утре, 24 февруари, по Програма "Христо Ботев" от 18:30 ч.

Снимки – Николета Атанасова, личен архив

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Никола Вандов с първа награда за цялостен принос към българския театър

Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..

публикувано на 30.06.24 в 12:15

Белият цвят на камъка в изложбата на Иван Русев

Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте"  е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора.  Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...

публикувано на 30.06.24 в 08:50

Граф Дренски – безделник по душа

В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..

публикувано на 29.06.24 в 12:35
Асен Блатечки и Николай Урумов

Николай Урумов поставя "Зимните навици на зайците" в Ловеч

Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет  за "България,..

публикувано на 29.06.24 в 11:35
Автопортрет, 1983

За материалното и духовно наследство на Дечко Узунов

Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..

публикувано на 29.06.24 в 08:30