"Екстазис" на Радослав Бимбалов, "Дом за начинаещи" на Емануил Видински, "Ловецът на русалки" на Красимир Димовски, "Ловецът на пеперуди" на Костадин Костадинов, "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски и "Хагабула" на Тодор П. Тодоров – това са шестте български книги, които влязоха в списъка за Европейска литературна награда тази година.
Българската кандидатура за Наградата за литература на ЕС ще бъде обявена от организаторите в Брюксел днес от 13 ч. Номинациите за Европесйка литературна награда са от 13 държави, като в края на конкурса международното жури избира носителя на голямата награда. Други петима автори получават специални отличия. Смисълът на наградата е да популяризира нови имена в европейското литературно пространство.
Проф. д-р Младен Влашки и доц. д-р Дарин Тенев, членове на националното жури говорят в "Нашият ден" за шестте книги от краткия списък и своите възприятия за съвременната българска литература.
"Аз бях част от журито на "Роман на годината", така че ми беше много лесно да се спра на тези книги, като едната не е роман, защото съществува и опцията за по-къса проза. Това са нещата, които наистина са ме впечатлили. Като четох "Хагабула" примерно, го изчетох за една нощ.", споделя проф. Влашки. Той определя кандидатираните книги като "сигурни" – примери за добра литература.
Проф. Влашки обръща внимание на факта, че в този тип конкурси се спазва определена формула при избора на победител. За да се стигне до международна награда, художествените качества на дадено литературно произведения не са най-важният критерий, по думите на професора. Цени се стилът на писателя да е постмодерен, а темата да засяга исторически проблем през призмата на националното светоусещане.
По отношение на тези формули проф. Влашки казва: "Такъв е светът, такова е полето на световната литература. Освен онова, което ние определяме като качествена литература, освен естетическата оценка, съществуват и едни други контексти, които движат тези неща."
Гостът дава интересен пример от своята преподавателска практика. Студентите му в Гьотинген от курса "Българската литература като световна литература", избират да четат "Времеубежище" и достигат до много интересни изводи. Според проф. Влашки въпросът как функционира световната литература през очите на международните читатели е особено важен.
Проф. Тенев изразява съгласие със своя колега и допълва своето мение за шестте избрани произведения: "Книгите изпълняват и двата критерия. Написани са на красив български език, с умение, увлекателно за българския читател, но имат и онова "нещо повече", което ги прави привлекателни и за външен читател. Няколко неща правят впечатление. По отношение на стила, на начина на разказване те са доста различни. Имаме поетичния, магическия начин на разказване на Тодор П. Тодоров в "Хагабула". Имаме приземения, непосредствения начин на разказване на Емануил Видински в "Дом за начинаещи". Имаме препратките към локални говори, към маркираната реч в "Ловец на русалки". При Николай Терзийски например има експеримент дори в графичното разделение на главите – разликата между една и друга глава е в средата на изречение. Изречението захваща две различни истории, в различни времена. Така че имаме голямо разнообразие от стилове, изправени пред предизвикателството на експеримента с езика, без това да е на цената на четивността, което според мен е трудното."
Порфесорът е на мнение, че всяка една от книгите работи на няколко нива – може да се чете за удоволствие, но съдържа и по-дълбоки пластове, философски послания и алегории. Българската литература се справя със залога на съвременната ситуация, заявява проф. Тенев.
Двамата гости в предаването споделят още за времето, пространството, стилистиката и светоусещането във всяка една от шестте книги. И проф. Влашки и проф. Тенев имат сходен усет за координатната ос, в която се движи съвременната българска проза. От една страна, е личното, което често е автобиографично. От друга страна, българските писатели съумяват да разгърнат впечатляващи светове, които са плодове на техните познания и фантазия.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков ще се играе на сцената на галерия "Прегърни ме" в петък (21 февруари) и на следващия ден в събота (22 февруари) от 19 ч. Такъв е форматът на проекта "Осем театрални етюда", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура". В..
Румен Денев представя тази вечер (20 февруари) романа си "Бреговете на Бохемия" в клуб "Писмена", НБКМ. Редакторът на книгата Деян Енев определя книгата като шпионски роман, макар тя да се движи по-скоро формално по правилата на жанра, тъй като историческите събития и герои, свързани с сюжета, са съвсем реални, дори са с истинските си имена, като..
Kicked a building lately?* ("Архитектурна критика след дигиталната революция") се нарича книгата на доц. д-р арх. Анета Василева, събрала текстове писани за различни издания, включително и за блога на WhATA асоциацията. Заглавието е цитат – така се нарича и книгата на Ада Луис Хъстабъл, една от най-влиятелните архитектурни критички на 20в. В Книгата..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес. Като истинско съкровище на световната литература, книгата завладява със своя поетичен и проникновен разказ, който се отличава с внушителни природни картини и човешки проникновения. Той свети с онзи..
Актьорът Александър Алексиев гостува в "Нашият ден" след премиерата на новия филм "Есента на ловеца " на 19 февруари. "Есента на ловеца" е нежен и човеколюбив филм за изконните ценности, които ни събират, но понякога ни убягват. Стъпвайки върху истински истории на нелегални мигранти, прекосяващи българската граница , белгийският режисьор..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
