Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

3 март – философия на празника

На празничния ден се взираме в 3 март – повод за обединение или разделение е? Кога и как е утвърден като празничен ден?

Събеседници са монах Калистрат Зографски от българския манастир в Атон, автор на изследването "Третият Рим"; журналистът и политическият коментатор Веселин Стойнев и Димитрана Александрова, журналист, изследвал казуса как Трети март е избран за национален празник, както и историята на тази дата през последните век и половина.

Говорим и какво е празникът изобщо, как да се отнасяме към своите празници и как да ги определяме и споделяме. Като обединяваща система от ценности празникът е важна част от самочувствието на една нация, съгласяват се всички участници.

Димитрана Александрова разказва как 3 март е бивал ту на голяма почит през годините, ту – по време на Първата световна война или първите години след 9 септември 1944 е бил приглушаван и неглижиран. За национален празник е обявен през 1990 г. по време на президентството на Петър Младенов.

Отец Калистрат говори за църковното честване на Цар Освободител, но уточнява, че под това име следва да се разбира преди всичко освобождаването от Александър II на селяните от крепостна повинност в Русия, а не освобождението на България.

Веселин Стойнев разказва за политическите трактовки днес на датата, за опитите да се противопоставят различни общности в страната във връзка с външнополитическата ориентация на България, и – в крайна сметка, за невинаги навременните и не винаги уместните акции на политици във формирането на празничен календар на държавата.

Участниците припомнят, че празниците се делят на различни видове – политически, граждански, религиозни и др., но че винаги са вид спойка за едно общество. Цитира се Мирча Елиаде, според когото празникът е нещо като контакт между профанната и сакралната страни в човешкото съзнание.

В крайна сметка гостите стигат до извода, че обществото напълва един празник със съдържание, а не обратното, и че обществен избор или дори референдум по този въпрос едва ли ще осигури търсения комфорт откъм недискусионност при избора на национален празник.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Христо Даново залага на туризма

Карловското село Христо Даново се намира в подножието на Централен Балкан, на 120 километра от столицата и на 20-ина от общинския си център. Около него има полета с лавандулови насаждения и маслодайна роза. В населеното място живеят над 1700 човека, а в центъра му се намира паметникът на възрожденския учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването..

публикувано на 18.05.24 в 09:26
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45

Приемане на наследство по опис от малолетно дете и изпълнение на решение в страна членка на ЕС

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..

публикувано на 17.05.24 в 15:10

В "Пирогов" откриха изложбата "Медицината в Османската империя"

Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..

обновено на 17.05.24 в 12:51
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването.  " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..

публикувано на 17.05.24 в 12:35