Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Гилев: Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето

Димитър Гилев
Снимка: Личен Архив

Един ден след 3 март – кои уроци от историята на България би следвало да си припомняме всеки ден? "Terra Култура" среща своите слушатели с един отдаден учител по история в Средно училище "Д-р Петър Берон" в Свиленград. Димитър Гилев е личност, за която образованието е мисия, а историята е "точна наука" и призвание. 

Гилев вярва, че и деца, и родители трябва да знаят и помнят какво се е случило преди 146 години България е възкръснала на политическата карта на света след близо 500 години робство. Учителят призовава да си спомняме за хилядите герои, дали живота си за нас, не само на националните празници, а ежедневно. Да опознаем себе си, рода си, историята си, културата си, обичаите, да се замисляме защо сме българи – това е единствената надежда да оцелеем като народ, който е носител на европейската култура, смята Гилев. 

Учителят определя историята като точна наука, която обаче е лесна за манипулиране, тъй като се пише от силните на деня. 

"Винаги съм казвал на моите ученици, че историята има много гледни точки и когато ни интересува дадена тема, събитие, дата, личност, ние трябва да четем повече от един източник. Не да отворим учебника по история и да прочетем две изречения, както са поместени повечето събития и герои в нашите учебници за съжаление, и да решим, че това е истината. Ако имаме истински интерес и искаме да научим нещо стойностно и нещо градивно, трябва да четем много от различни източници, от различни години и да си правим изводи."

Един от големите проблеми у нас, свързан с разделението на мненията, според Гилев, се крие в системното преиначаване на българската история през годините. "Колкото и точна наука да е историята, тя е точна само ако се чете точно", заявява историкът. Предимството на времето, в което живеем, е, че всеки може да достигне до разнообразни исторически източници в библиотеките и архивите. 

"Иронията е там, че вместо да ни обединява нашата история, тя ни разделя", допълва Гилев, според когото 3 март е доказателство за това разделение. "Едни се кланят на Русия, други на Запада, а всъщност забравяме, че Руско-турската война е платена с много български жертви. Тя не е дошла даром. Тя е в резултат на Априлското въстание, на делото на Ботев, Раковски, Левски, на животите на Караджата и Хаджи Димитър, на Бенковски, на Райна Княгиня." Вярно е, че Русия е имала имперски интереси, допълва Гилев, но точно в този момент интересите ѝ са съвпадали с тези на българския народ – победа над Османската империя.

За своята учителска професия гостът споделя: "Моето призвание, моята мисия е да съм учител. Обичам си децата, обичам си работата, обичам си родното училище и родния град. Чувствам се щастлив, добре и на място. Мисля, че съм полезен на отечеството си точно в Свиленград и точно в моето училище."

На финала на разговора Гилев споделя една мисъл, която буди повод за размисъл: "Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето."

Целия разговор чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рисковете от ранно и късно родителство днес

Пловдивска област продължава да заема водещо място по брой аборти сред младежи до 19 години – статистика, която поражда сериозни въпроси за липсата на информираност, профилактика и навици, свързани със сексуалното здраве. В същото време се задълбочава и друг процес – отлагането на родителството към все по-късна възраст. За тези две тенденции говори..

обновено на 19.11.25 в 12:57
Илюстративна снимка

Проф. Христо Мумджиев: Хората са по-важни от апаратурата в неонаталната помощ

17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев , председател на Българската асоциация по неонатология. Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че..

публикувано на 19.11.25 в 12:50

Как да реагираме при тормоз на работното място?

Тормозът на работното място представлява поведение, което накърнява достойнството на служителите и може да се прояви във физически, вербални или психически форми. Това подчерта в ефира на Lege Artis  Елка Божова , председател на Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ, подаването на "жалби и сигнали" , както и препращането им от други..

обновено на 19.11.25 в 11:58
Доц. Валериева и проф. Герменис

София беше домакин на първата балканска среща на експерти по наследствен ангиоедем

В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем.  В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото заболяване от организатора, доц. Анна Валериева от Клиника по алергология, УМБАЛ "Александровска" и проф. Анастасиос Герменис – участник във форума. Наследственият ангиоедем, наричан още дефицит на С1..

публикувано на 19.11.25 в 11:54
Ралица Евтимова и водещата на предаването

"Силата на мечтите" помага на младежи, напускащи институции

Фондация "Силата на мечтите"  съществува едва от шест месеца, но вече ясно заявява своята мисия – да подкрепи младежите, които навършват пълнолетие и напускат институциите , често неподготвени за самостоятелен живот. В ефира на "Нашият ден"  създателката ѝ Ралица Евтимова разказа за проблемите, с които се сблъскват тези млади хора, и за мотивацията..

обновено на 19.11.25 в 11:07