Един ден след 3 март – кои уроци от историята на България би следвало да си припомняме всеки ден? "Terra Култура" среща своите слушатели с един отдаден учител по история в Средно училище "Д-р Петър Берон" в Свиленград. Димитър Гилев е личност, за която образованието е мисия, а историята е "точна наука" и призвание.
Гилев вярва, че и деца, и родители трябва да знаят и помнят какво се е случило преди 146 години – България е възкръснала на политическата карта на света след близо 500 години робство. Учителят призовава да си спомняме за хилядите герои, дали живота си за нас, не само на националните празници, а ежедневно. Да опознаем себе си, рода си, историята си, културата си, обичаите, да се замисляме защо сме българи – това е единствената надежда да оцелеем като народ, който е носител на европейската култура, смята Гилев.
Учителят определя историята като точна наука, която обаче е лесна за манипулиране, тъй като се пише от силните на деня.
"Винаги съм казвал на моите ученици, че историята има много гледни точки и когато ни интересува дадена тема, събитие, дата, личност, ние трябва да четем повече от един източник. Не да отворим учебника по история и да прочетем две изречения, както са поместени повечето събития и герои в нашите учебници за съжаление, и да решим, че това е истината. Ако имаме истински интерес и искаме да научим нещо стойностно и нещо градивно, трябва да четем много от различни източници, от различни години и да си правим изводи."
Един от големите проблеми у нас, свързан с разделението на мненията, според Гилев, се крие в системното преиначаване на българската история през годините. "Колкото и точна наука да е историята, тя е точна само ако се чете точно", заявява историкът. Предимството на времето, в което живеем, е, че всеки може да достигне до разнообразни исторически източници в библиотеките и архивите.
"Иронията е там, че вместо да ни обединява нашата история, тя ни разделя", допълва Гилев, според когото 3 март е доказателство за това разделение. "Едни се кланят на Русия, други на Запада, а всъщност забравяме, че Руско-турската война е платена с много български жертви. Тя не е дошла даром. Тя е в резултат на Априлското въстание, на делото на Ботев, Раковски, Левски, на животите на Караджата и Хаджи Димитър, на Бенковски, на Райна Княгиня." Вярно е, че Русия е имала имперски интереси, допълва Гилев, но точно в този момент интересите ѝ са съвпадали с тези на българския народ – победа над Османската империя.
За своята учителска професия гостът споделя: "Моето призвание, моята мисия е да съм учител. Обичам си децата, обичам си работата, обичам си родното училище и родния град. Чувствам се щастлив, добре и на място. Мисля, че съм полезен на отечеството си точно в Свиленград и точно в моето училище."
На финала на разговора Гилев споделя една мисъл, която буди повод за размисъл: "Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Какъв е административноправният режим на защитените зони. В юридическото предаване "Законът и Темида" представяме монографията "Административноправен режим на защитените зони" на доц. Надежда Христова – преподавател в Юридическия факултет на УНСС и арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара. "Една от причините за написването на..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и укрепваме връзките в семейството. Именно тази идея е в основата на творческия път на певицата Виктория Куприна , която открива красотата на българската музика и решава да я сподели със света...
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е седмо издание. Европейската комисия (ЕК), като пазител на учредителните Договори в..
Пернишкият драматичен театър "Боян Дановски" поставя ново начало с премиерата на поетичния спектакъл "Прозорец към изгрева". Постановката, която ще се играе на 31 януари от 19:00 ч., а след това и на 5 февруари, представлява театрализирана композиция от стихове на местни автори. Особено значимо е, че както текстовете, така и актьорският състав,..
Културният център на Софийския университет и Институтът за съвременно изкуство–София организират блиц-кръгла маса "Визуалните: грамотност, изкуство, култура" с участието на художници, куратори, преподаватели и студенти, както и с випуска на School4artists 3/2024. Модератор и автор на формата е Лъчезар Бояджиев. Идеята на блиц-кръглата маса е да..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg