Сътресения в демократичното общество, разширяващи се разломи, липса на емпатия, лъжлива дигитална действителност – макар и мрачна, това е истината за средата, в която живеем. Гостът в "Нашият ден", Радослав Бимбалов е рекламист и писател – човек с безстрашна обществена позиция. Бимбалов, който е автор на сборника с разкази "Млък" и на романа "Екстазис", говори за темите на деня, които го вълнуват, тревожат и служат за творческо вдъхновение.
В началото на разговора Бимбалов изключва от фокуса си дребнотемието – така той определя политическите битки, надцакванията, игрите под масата, подритванията, грозните думи и муцуни, които за жалост заемат голяма част от вниманието на обществото. Загубата на човечност е това, което тревожи Бимбалов, претръпването към болката, равнодушието пред статистиката. По думите на госта това е тенденция, която присъства не само у нас, но и в целия свят, а може би началото ѝ се корени в пандемията, която превърна смъртта в нещо твърде реално и досегаемо.
"Губим най-дълбоките, най-добрите неща, които са ни направили хора. Търсим всячески начин да се разделяме, вместо да търсим път един към друг", смята писателят. Според Бимбалов социалните мрежи имат огромна вина за това: "Навремето е било много по-трудно да се манипулират масите, защото е трябвало да се инвестира много повече в пропаганда." Той припомня, че най-яркият пример за пропаганда дава самият Хитлер, който режисира, заснема и разпространява всяка своя изява под формата на филми. Така антисемитската нацистка идеология успява да облъчи хората и в най-малките населени места.
"Сега няма нужда да правиш всички тези неща, защото всичко е изключително лесно. Можеш просто да сътвориш 20 изкуствени сайта, които да се пълнят по идентичен начин, и тези 20 сайта да бълват непрекъснато фалшива информация. В България са най-успешните тролски фабрики", обяснява Бимбалов, според когото самите социални мрежи не се борят с пропагандните източници, а по-скоро печелят от тях.
Що се отнася до Русия, Бимбалов е на мнение, че там не толкова социалната изолация, колкото страхът е основно пропагандно средство. Това, което се случва с руските опозиционни лидери, тяхното демонстративно преследване и унищожаване е начин за оказване на контрол, заявява гостът.
"Непрекъснато ни се насажда страх, в последните години все по-успешно. В момента върлуват всякакви огромни страхове и те са ирационални. Мен например много ме удивлява страхът, че джендърите ще променят децата ни – как точно? Или пък страхът, че ние изчезваме, защото ни управляват зле – не, ние изчезваме по съвсем други причини. Всичко това се използва, за да се налагат едни тези, да се създават настроения в обществото и тези настроения стават все по-крайни и все по-шумни", допълва Бимбалов.
Писателят казва, че днес се удивляваме как американски журналист отива в Москва и предоставя микрофона на един диктатор и доказан престъпник, но същото се е случвало и с Хитлер, преди той да нахлуе в Полша. "Явно историята е спряла да ни учи, смята Бимбалов и добавя, че толкова сме променили историята във всякакви аспекти, чисто манипулативно и по пропагандни причини, че вече не помним."
А има ли начин за справяне с тази историческа заблуда? Според Бимбалов в приоритет трябва да се превърне създаването на критични мислене у подрастващото поколение. Механизмите на конформизма и недостатъците на образователната система у нас възпрепятстват това критично мислене и не формират личности.
В периферията на темата Бимбалов съобщава, че през юни в Бургас ще се проведе най-големият, вече утвърден с времето форум на работещите в рекламата и комуникациите – ФАРА. Тази година активно участие ще имат и хора на изкуството, тъй като тяхната сфера е пряко свързана с тази на комуникацията и рекламата.
Писателят споделя и още една новина – до края на годината се задава нова книга. Роман, вълнуващ и тежък – за състраданието или неговата липса.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Обичаният джаз изпълнител Васил Петров празнува 30 години творческа кариера с грандиозен концерт-спектакъл на 21 януари в Зала 1 на НДК. По случай юбилея Васил Петров ще се качи на сцената заедно с Плевенската филхармония и маестро Христо Павлов. Специални гости в спектакъла са Хилда Казасян и Мария Илиева, виртуозната цигуларка Зорница Иларионова и..
Никола Каравасилев, един от най-уважаваните учители по физика и астрономия в България, разказва за работата си в предаването "Време за наука". С дългогодишен опит и възпитаници, които са спечелили над 100 медала на международно ниво , Каравасилев е не само преподавател, но и вдъхновител за новото поколение млади учени. "Нашият учебен център..
Проектът "Пътят към сцената" на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е финансиран с 250 000 лв. по Програмата за подкрепа на творчески проекти в областта на сценичните изкуства на Министерството на културата Основни цели са създаването и представянето на продукцията на студенти и преподаватели, утвърждаването на НАТФИЗ като център на културното и театралното..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в историята на България. Д-р Искрен Великов , уредник в отдел "История на България XV–XIX век" в Регионалния исторически музей в Русе, говори за значимостта на тази личност и връзката ѝ с Русе в ефира на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им образование. Срещата обещава весело настроение и носталгия в ретро стила на 80-те години. Но вместо това излизат скрити желания, копнежи, страхове и вражди. В рамките на една нощ всеки ще бъде..
При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на..
В "Неделния следобед" на 19 януари гостува своеобразна "нежна династия". Елена Стоянова – блестяща солистка на Националния ни оперен театър, виртуозна..
В рубриката "Зелените новатори на България" ви запознаваме с Атанас Енев , съосновател на иновативната компания Biomyc, която разработва екологични..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg