Една болезнена градска тема, в която се прокрадва лъч надежда, е опазването на архитектурната памет. "Terra Култура" тръгва по следите на разрушението, посегателствата и спасяването на оригиналните градски пейзажи с памет. Гост в студиото е Дойчин Котларов, юрист и участник в каузи за съхраняването на архитектурното наследство на София.
За Котларов културните и обществени каузи представляват паралелен интерес и дейност повече от 10 години. Той определя темата като широкоспектърна и значима както за града, така и за хората в него. Юристът, съосновател на фондация "Дома Арт", споделя, че още покрай кандидатурата на София за културна столица на Европа екипът на фондацията създава инициативата "UnderGara". Проектът цели облагородяване на площада пред Централна жп гара София и постига някои административни, осезаеми и до днес резултати. Котларов разказва, че след участие в поредица инициативи и дискусии у екипа на фондацията узрява идеята за обособяване на софийски артквартал – КваАРТал. Като средство за обживяване на темата за културното наследство на района организаторите използват фестивалната култура.
Архитектурната памет Котларов определя като "съвестта и честта на града", затова вярва, че борбата за нея си струва. Като обнадеждаваща новина гостът посочва инициативата на новия столичен кмет, насочваща обществения фокус върху опазването на няколко емблематични сгради в София. Хотел "Париж" на бул. "Княгиня Мария Луиза", по думите на Котларов, е своеобразен вход към историческия артквартал. Ако действително се положат реставрационни усилия, това би било добър пример, смята юристът и изброява другите три сгради, върху които кметът е акцентирал – първата от тях е къщата на д-р Константин Кацаров, виден български юрист и общественик, която се намира на ул. "Любен Каравелов" № 34.
По повод втората къща в зоната на бившата Първа мъжка гимназия, Котларов казва: "През тези години с много историци и архитекти съм разговарял. Имаме на страницата на "КвАРТал" във Фейсбук и такъв панел с архитектурни разкази – хората, които проявяват интерес, могат да го видят. Според легендата там е живял Ататюрк, има снимки от балкона на тази сграда. Слава богу, сегашният кмет акцентира върху този проблем."
Третата сграда се намира на ул. "Мизия" № 9, където е живял известният художник и преподавател проф. Симеон Велков.
Като основен проблем в София, Пловдив и Варна, Котларов посочва бурните инвестиционни намерения. В техен противовес стоят интересите на гражданите и местната власт. Според юриста Общината играе ролята на медиатор в тези конфликтни отношения. Котларов изрежда негативните административно-правни хватки, с които често биват постигани нечистите инвестиционни интереси – изваждане на сгради от списъка с паметници на културата, предписание за събаряне, защото са "опасни", използването на бездомници, като виновници за инцидентни палежи.
Котларов посочва и някои положителни примери, които съществуват благодарение на граждански усилия. Къщата с ягодите към момента е опазена от бутане, въпреки надвисналата над нея опасност. Видими резултати има при реставрираната къща на арх. Георги Фингов, която се намира на ул. "Шипка". Инициативата е на собствениците, които са получили разрешение от главния архитект на София, пояснява Котларов. Като недостатък той допълва поставената съвременна дограма на мястото на оригиналните прозорци – един често подценяван архитектурен детайл.
"Законодателство и подзаконови разпоредби има. Като юрист винаги подхождам малко критично към всякакви нови промени. Считам, че законодателството има достатъчно механизми, които, ако се съблюдават, ако се прилагат по-стриктно, то тогава и резултатите биха били по-добри и няма да се налага постоянно, на парче да променяме, опитвайки се да уцелим точната вакса", заявява юристът. Той посочва Община Варна като пример за по-смело прилагане на предписанията и законовите ипотеки. Една от добрите новини там е спасяването на бившата Софийска банка, чийто архитект е Дабко Дабков.
Котларов дава като негативен пример Пловдив, където много от обещанията в проекта за културна столица остават неизпълнени. Въпреки това гостът добавя, че независимо от бруталните в негативен план примери организации като "Буден Пловдив" не спират да алармират и образоват жителите на града за проблема.
Юристът споменава и групата "Български архитектурен модернизъм", която оперира в цялата страна и чийто съосновател е вече покойният Васил Макаринов. В столицата други такива организации са например "Историческите маршрути на София", "Бохемска София", "Стара София", изброява гостът. Котларов вярва, че техният принос да образоват исторически обществото е първата стъпка към пробуждането на гражданската съвест, към разговора с властите и борбата с инвестиционните намерения.
"Много пъти се казва, че София няма стар град. Това беше една от провокациите да направим "КвАРТал", споделя Котларов. Именно зоната под бул. "Дондуков", от една страна, и Женския пазар, от друга страна, е наситена с богатите исторически пластове на векове градоустройство.
Финалът на разговора е отворен. На територията на "Terra Култура" предстои поредица от разговори за спасените, застрашените или заличените сгради – образователен диалог, в който всеки буден гражданин може да заяви своята активна позиция и да участва в процеса. Надеждата е, че "спасените" примери ще стават все повече.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
Затлъстяване, заседнал начин на живот, вредни хранителни навици, злоупотреба с алкохол и вещества – как бургаското средно училище "Константин Петканов" адресира тези проблеми сред младите и какво представлява конкурсът "Посланици на здравето" , инициатива на Министерството на здравеопазването, ще научим от директора на училището Ивайло Марков. С..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
