На Антарктида съществува една България, която осъществява най-съвременни научни изследвания с помощта на професионалисти и учени с различни профили. В нея хората работят заедно, създават наука на световно равнище, общуват свободно с целия свят и опазват околната среда.
Любов Костова разказва какво подтиква един директор на фестивал за наука да се присъедини към учените на базата "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и как това преживяване дава надежда за едно по-добро общество.
Костова споделя, че любопитството да види тази изключителна част от българската научна инфраструктура е било основната мотивация да посети о. Ливингстън. Българската антарктическа база позволява страната ни да се занимава със съвременна наука, разказва Костова, която в продължение на години се вълнува от проектите и мисиите, които нашите учени реализират на ледения континент. Така идва и моментът, в който сама предлага проект, чийто резултат публиката може да види в края на предстоящия научен фестивал, който започва на 9 май. На него публиката може да се запознае с палитрата от професии в лабораторния комплекс, представена по време на 32-та антарктическа мисия за България.
"Вярвам, че целият континент трябва да продължава да бъде място за проучвания и наука – наричаме го "най-голямата научна лаборатория на открито" – а не да бъде обект на туристически маршрути", заявява Костова. Тя разказва, че на Антарктида се провеждат дълбоки изследвания на геологичните наноси по дъното, на водните обитатели, на температурата в цепките на ледниците, на климатичните промени и техните признаци, на състава на бреговете и на заледените фосили. Тази година двама от българските археолози откриват останки от най-голямата аржентинска самолетна катастрофа.
Това, по думите на госта, е ексклузивно научно положение – не са много държавите, които имат антарктическа база, а от миналата година имаме и изследователски кораб, който свързва бреговете на Варна с тези на о. Ливингстън. Съвсем скоро е достроен нов лабораторен комплекс, който предоставя възможност за още по-прецизни научни изследвания, съобщава Костова. Тя е истински впечатлена от сходните истории на хората, които интервюира в българската база. За да стигне до там, всеки един от тях има вълнуваща професия, която обича и в която се е постарал да стане много добър. Всички интервюирани призовават хората да бъдат мечтатели и винаги да разчитат на добър екип около себе си.
Костова вярва, че на Антарктида наблюдаваме модел, към който можем да се стремим: "Образовано общество, което е целенасочено, което има структурата около себе си, за да свърши своята работа, в което всеки допринася за свършването на работата на другия и умее да общува по позитивен, градивен начин."
Условията за опазване на естествената среда на континента се спазват много стриктно и дават надежда, че това е приложимо в живота. Международното сътрудничество, начинът, по който се разчита на мисиите на другите държави, е още едно послание за това на какво сме способни всички като общество.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
