Новата вълна приижда...
Нова, нова – колко да е нова?! Тя е вечна особено когато става дума за митичната "Нова генерация". Моята генерация. Студената вълна. Завинаги!
Над три декади от деня, в който Димитър Воев – най-популярният български член на легендарния "Клуб 27", полетя отвъд смъртта, отправи се спокоен и горд към безкрая. Един цял "Наш ден" не би ни стигнал, за да обясним какво представлява неговата личност за модерната българска музика. Освен лидер, вокалист и басист на "Нова генерация" – емблема на "новата вълна" в България, Митко беше от основателите на легендарната ъндърграунд група "Кале", както и на едни от най-оригиналните авангардни музикални проекти у нас през 80-те и 90-те – "Вход Б" и "Воцек и Чугра". Стиховете на Воев бяха приветливо мрачни, едновременно абстрактни и точни, и в повечето случаи – пророчески. С тях отраснаха поне две поколения, а това е страшно много:
"Нова генерация". Името ѝ обяснява всичко. Димитър Воев беше не само нейният басист и вокалист, а нещо повече – идеен двигател и поет от рода на онези, каквито се раждат веднъж на сто години. Бунтът му – плашещ и скверен в "Кале", нежен, мрачен и извисяващ в "Нова генерация". Думи, от които толкова силно и искрено крещи самотата, текстове със силна социална позиция, а именно самотата, е една от най-страшните болести на младия човек и днес. Така "студената вълна" престана да бъде просто понятие, а опит за вглеждане във вътрешното "аз".
Само че тогава, в края на 80-те и началото на 90-те, нещата изглеждаха по-елементарни и черно-бели. Предполагам, че за обществото Воев беше просто един малко странен и свръхчувствителен младеж с известен поетичен талант, а веждите на мнозина танцуваха с въпрос е ли земно това отнесено същество. За феновете на "Нова генерация" беше различно – предаността им към групата беше въпрос почти на живот и смърт. А дори да не харесваха музиката, хората не можеха да останат незасегнати от лириките на Воев.
"Нова генерация" ще изнесе бутиков концерт на 20 март в столичния клуб "Строежа", но на новия му адрес. (На това място групата не е стъпвала от времето, когато той се намираше в Студентски град). Само 300 души ще могат да гледат на живо оригиналните членове Кристиан Костов (китара), Михаил Пешев (синтезатори), Катето – т.е. Екатерина Атанасова (вокал, клавишни), Симеон Воев (китара), Алекс (бас), Деян Драгиев "Даката" на барабани, а така тежката роля с микрофона е поверена на Иван Пелов – Тери, когото свързваме с "Ейлиън индъстри". Те ще изпълнят най-популярните и любими мрачни химни на не едно поколение.
В памет на Димитър Воев! Творец от утре, а не от вчера. "Новата генерация" генерира по-трудното: смисъла не на битието, а на небитието. Оставяйки настрана цифрата 27 (години) и асоциацията с оня зловещ световен клуб "27", страхопочитанието идва от фамозната му гениалност. За него не бива да се говори в минало време. Нито ще е честно, нито ще е вярно. Колкото музикант и композитор, толкова и поет – сложен, но без да разклаща словесен бъркоч и да помпа настроението с кух патос – за разлика от мнозина други... Съвсем не на последно място – впечатляващ басист.
Само два, но пък затова какви албума. По грозна ирония вторият – "Отвъд смъртта", видя бял свят малко след безвременната кончина на Митко след тежка мозъчна операция. Напук на смъртта: така поезията, рок-ен-ролът и тленното създадоха заедно един от българските култове на 20-и век. А дали само на 20-и?
Нова генерация – Нарцис (3:52)
Чуйте в звуковия файл:
В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно чакаме да дойде по-добрият живот. Това стихотворение на поета и преводач Пейчо Кънев дава заглавие на новата му поетична книга. Редакторката ѝ, Силвия Чолева, пише за стиховете в нея: "Директна и сурова..
За границите на изкуството, за смелостта да бъдеш себе си и за силата на музиката да лекува и провокира – разговор в "Нашият ден" с един артист, който трудно се побира в едно определение. Иво Димчев е хореограф, певец, композитор, визуален провокатор и куиър активист – човек, който в месеците на най-тежка изолация заради Covid 19 превърна личните..
8 септември е последният ден на пловдивския фестивал Station Street. Какви бяха акцентите в третото издание на форума и какво да очакват жителите и гостите на града днес разказва в "Нашият ден" Цветан Цветанов. Чуйте в звуковия файл:
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с международно участие у нас започна през 2023-та и вече две поредни години събира по над 150 артисти от България и света, които трансформират морската столица с над 50 събития – изложби, намеси в..
На 8 септември православният свят чества църковния празник Рождество на Пресвета Богородицап. Празнува и град Берковица. Празникът на града се отбелязва от 1998 година, а програмата е наситена с културни събития. Какви са те – пред редактора Таня Любенова разказва кметът на града – Радослав Найденов.
Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където,..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та..
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg