Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бутиков концерт на "Нова генерация"

Новата вълна приижда... В памет на Димитър Воев

Снимка: Фейсбук

Новата вълна приижда...

Нова, нова – колко да е нова?! Тя е вечна особено когато става дума за митичната "Нова генерация". Моята генерация. Студената вълна. Завинаги!

Над три декади от деня, в който Димитър Воев – най-популярният български член на легендарния "Клуб 27", полетя отвъд смъртта, отправи се спокоен и горд към безкрая. Един цял "Наш ден" не би ни стигнал, за да обясним какво представлява неговата личност за модерната българска музика. Освен лидер, вокалист и басист на "Нова генерация" – емблема на "новата вълна" в България, Митко беше от основателите на легендарната ъндърграунд група "Кале", както и на едни от най-оригиналните авангардни музикални проекти у нас през 80-те и 90-те – "Вход Б" и "Воцек и Чугра". Стиховете на Воев бяха приветливо мрачни, едновременно абстрактни и точни, и в повечето случаи – пророчески. С тях отраснаха поне две поколения, а това е страшно много:

"Нова генерация". Името ѝ обяснява всичко. Димитър Воев беше не само нейният басист и вокалист, а нещо повече – идеен двигател и поет от рода на онези, каквито се раждат веднъж на сто години. Бунтът му – плашещ и скверен в "Кале", нежен, мрачен и извисяващ в "Нова генерация". Думи, от които толкова силно и искрено крещи самотата, текстове със силна социална позиция, а именно самотата, е една от най-страшните болести на младия човек и днес. Така "студената вълна" престана да бъде просто понятие, а опит за вглеждане във вътрешното "аз".

Само че тогава, в края на 80-те и началото на 90-те, нещата изглеждаха по-елементарни и черно-бели. Предполагам, че за обществото Воев беше просто един малко странен и свръхчувствителен младеж с известен поетичен талант, а веждите на мнозина танцуваха с въпрос е ли земно това отнесено същество. За феновете на "Нова генерация" беше различно – предаността им към групата беше въпрос почти на живот и смърт. А дори да не харесваха музиката, хората не можеха да останат незасегнати от лириките на Воев. 

"Нова генерация" ще изнесе бутиков концерт на 20 март в столичния клуб "Строежа", но на новия му адрес. (На това място групата не е стъпвала от времето, когато той се намираше в Студентски град). Само 300 души ще могат да гледат на живо оригиналните членове Кристиан Костов (китара), Михаил Пешев (синтезатори), Катето – т.е. Екатерина Атанасова (вокал, клавишни), Симеон Воев (китара), Алекс (бас), Деян Драгиев "Даката" на барабани, а така тежката роля с микрофона е поверена на Иван Пелов – Тери, когото свързваме с "Ейлиън индъстри". Те ще изпълнят най-популярните и любими мрачни химни на не едно поколение. 

В памет на Димитър Воев! Творец от утре, а не от вчера. "Новата генерация" генерира по-трудното: смисъла не на битието, а на небитието. Оставяйки настрана цифрата 27 (години) и асоциацията с оня зловещ световен клуб "27", страхопочитанието идва от фамозната му гениалност. За него не бива да се говори в минало време. Нито ще е честно, нито ще е вярно. Колкото музикант и композитор, толкова и поет – сложен, но без да разклаща словесен бъркоч и да помпа настроението с кух патос – за разлика от мнозина други... Съвсем не на последно място  – впечатляващ басист. 

Само два, но пък затова какви албума. По грозна ирония вторият – "Отвъд смъртта", видя бял свят малко след безвременната кончина на Митко след тежка мозъчна операция. Напук на смъртта: така поезията, рок-ен-ролът и тленното създадоха заедно един от българските култове на 20-и век. А дали само на 20-и?

Нова генерация – Нарцис (3:52)

Чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За земята и тихото присъствие

Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои   работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..

публикувано на 01.11.25 в 12:25

Владислав Христов с висока награда

Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..

публикувано на 01.11.25 в 09:25

Снежа и Франц

Българката и австриецът се срещат през 60-те години на Слънчев бряг и "между тях се ражда връзка, по-силна от време, език и пространство". Документалният филм "Снежа и Франц" на Светослав Драганов събира архива на Франц, сниман с камера Супер 8 мм и заедно с разказите на Снежа, на приятеля на Франц, много фотографии и писма разказва тази интересна история..

публикувано на 01.11.25 в 08:35

Всеки има различно вътрешно мерило за това кое е предизвикателно

Яна Георгиева и Маргита Алексова са две от дамите в Time2Dare – първият изцяло женски екипаж, завършил регатата Aegean 600 – труден и технически ветроходен маратон, който се провежда по време на мелтемите в Егейско море. Емилия Зафираки е журналистка, която ще води тазгодишното двадесeто издание на "Дни на предизвикателствата". Светослав Драганов е..

публикувано на 31.10.25 в 17:00

"Осиновените" истории на Офелия Кънева

Красота, великолепие, блясък, финес и разкош – всички тези определения са преписани като синоними на изяществото. А то преди всичко придружава изкуството. Изяществото обаче е потребно не само в изкуствата, а и в човешките дела. Хората също могат да бъдат изящни, и то не в изтънчеността си, във външните си хубости, а в метаморфозите на борбата си за..

публикувано на 31.10.25 в 16:05