Биоземеделието все повече привлича вниманието на земеделците и потребителите у нас. Радина Калдамукова, геолог и част от екипа на платформата "Климатека", сподели своите знания и впечатления от видовете биоземеделие в рубриката "Време за наука".
"Безорното земеделие набира популярност в страната. Хората, които се занимават с него, можем да ги определим като "смели земеделци", защото за мнозина тази практика звучи като нещо странно. В България ние сме по-скоро традиционалисти и не сме склонни към експерименти", споделя Радина.
Идеята зад безорното земеделие е да се минимизира обработката на почвата, като се избягва използването на оран и тежки машини. "Целта е да се запази плодородието на почвата и да се поддържа нейната структура във времето", обяснява тя. "Тежките машини и оранта могат да причинят т.нар."плужна пета", като променят структурата на почвата и я омазняват, което води до натрупване на влага и наводняване на земята."
Въпреки че безорното земеделие използва машини и сеялки, специализирани за този процес, една от най-интересните техники за борба с плевелите е използването на покривни и междинни култури. "Те конкурират плевелите и ги изтласкват, като намаляват необходимостта от използване на химикали и пестициди", посочва Радина.
"Биоземеделието се стреми да намали зависимостта си от външни торове и химикали, като възлага на системите си да осигурят нужните хранителни вещества за растенията", добавя тя.
Интересът към безорното земеделие в България се увеличава, макар и да е относително ново явление, по думите на Радина от около 20-25 години. Тя споменава възможността за използване на прецизни земеделски методи, дронове и други нови технологии, които могат да подпомогнат развитието на биоземеделието.
В края на интервюто Калдамукова дава подробна информация за т.нар. "биовъглен".
Чуйте разговора в звуковия файл.
Пред прага на изборите за Европейски парламент Сдружение "Мулти култи колектив" отправя послание към обществото – на 30 април с подкрепата на Европейската мрежа срещу расизма (ENAR) и Столична община ще бъде открита фотоизложба за социално ангажирано изкуство, озаглавена "Не на расизма в Европейския съюз" . За проекта в "Нашият ден" разказва..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото той е този, който иззема функциите на професионалната журналистика и започва шумно да "осведомява", без да знае или без да го интересува, че професията на журналиста има правила и етични норми,..
Гост в рубриката "Мигранти с таланти" на предаването "Нашият ден" е Венсан Гайо , французин от Лион, който вече петнадесет години живее в България и се занимава с производството на шоколад. Като студент по аудиовизуална техника Венсан се запознава със сегашната си съпруга Мария, която също учи във Франция и след като се сключват брак, решават да..
Осемнадесет страни, между които САЩ и България, излязоха със съвместно изявление, в което се призовава да бъдат освободени всички заложници, държани от "Хамас" в Газа повече от 200 дни. По същото време "Хамас" разпространи видео с израелския заложник Хърш Голдбърг - Полин, а пропалестинските протести в американските университети не стихват. Каква е..
Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина, на двайсетина километра от областния център Сливен и на около 6 км от общинския си център Котел. Някога на място на днешното село е имало старо тракийско селище. За произхода на името Жеравна съществуват няколко версии: едната е, че идва от името на птицата жерав, а другата – от..
Когато тръгвате от Баку към Гобустан обикновената кола изведнъж се превръща в машина на времето. Пренасяте се в каменната ера. В историко-художествения..
Осемнадесет страни, между които САЩ и България, излязоха със съвместно изявление, в което се призовава да бъдат освободени всички заложници, държани от..
Кой не си пожелава късмет? Тъкмо това е заглавието на книгата на Лорънс Шимел с илюстрации на Хуан Камило Майорга. От каква гледна точка обаче човек има..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
