Биоземеделието все повече привлича вниманието на земеделците и потребителите у нас. Радина Калдамукова, геолог и част от екипа на платформата "Климатека", сподели своите знания и впечатления от видовете биоземеделие в рубриката "Време за наука".
"Безорното земеделие набира популярност в страната. Хората, които се занимават с него, можем да ги определим като "смели земеделци", защото за мнозина тази практика звучи като нещо странно. В България ние сме по-скоро традиционалисти и не сме склонни към експерименти", споделя Радина.
Идеята зад безорното земеделие е да се минимизира обработката на почвата, като се избягва използването на оран и тежки машини. "Целта е да се запази плодородието на почвата и да се поддържа нейната структура във времето", обяснява тя. "Тежките машини и оранта могат да причинят т.нар."плужна пета", като променят структурата на почвата и я омазняват, което води до натрупване на влага и наводняване на земята."
Въпреки че безорното земеделие използва машини и сеялки, специализирани за този процес, една от най-интересните техники за борба с плевелите е използването на покривни и междинни култури. "Те конкурират плевелите и ги изтласкват, като намаляват необходимостта от използване на химикали и пестициди", посочва Радина.
"Биоземеделието се стреми да намали зависимостта си от външни торове и химикали, като възлага на системите си да осигурят нужните хранителни вещества за растенията", добавя тя.
Интересът към безорното земеделие в България се увеличава, макар и да е относително ново явление, по думите на Радина от около 20-25 години. Тя споменава възможността за използване на прецизни земеделски методи, дронове и други нови технологии, които могат да подпомогнат развитието на биоземеделието.
В края на интервюто Калдамукова дава подробна информация за т.нар. "биовъглен".
Чуйте разговора в звуковия файл.
Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус" днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които искат справедлива съдебна система у нас . Какво пропусна гражданското ни общество, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Какво..
Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Минчо Димчев, Търговище: Съседът ми направи ламаринен гараж в двора си, непосредствено до моята ограда. Направих молба до Общината и до МРРБ. От министерството ми отговориха, че от Общината могат да разрешат въпроса. Зная, че..
Какви са отговорностите на производителите на дефектни стоки? Кое е новото според европейската директива? Проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, консултант на "Законът и Темида", коментира новото в правната уредба: "Става дума за новата директива на ЕС 2024/2853, в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гости са двама млади, но вече наложили се български дизайнери – Калоян Василев и Симеон Димитров . Те са съоснователи на първото българско студио за мебели, което е представило страната ни на престижната Седмица на дизайна в Милано – едно от най-големите събития в света на интериорния и продуктов..
Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус" днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които..
На Световния ден за предотвратяване на удавянията в рубриката "Темата на деня" ви срещаме с Васил Загорчев от Life Saving Bulgaria – специалист по..
Поетеса, писателка, преподавателка и учен от БАН, Людмила Миндова написва книгата си "Ангелът на прехода" не само в памет на своята майка Свобода..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
