Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Международен ден на франкофонията: Да следваме на френски в България

Знамето на Международната организация на Франкофонията
Снимка: Уикипедия

В Международния ден на франкофонията, когато се открива и кампанията "Continuon en français – да следваме на френски в България" в "Нашият ден" гостува Вяра Любенова, председател на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България и преподавател във ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин" - София.  

Разговора Любенова започва със следните думи: "Един франкофон е много по-широко скроен от всички останали не само заради красотата на езика, който изучаваме и преподаваме, а и заради ценностите, които той носи и възпитава. Искам само да уточня, че френският език е средство за откриване на цял един свят, който не е задължително само Франция – френският ни дава достъп до сърцето и душата на много други култури."

Хората, които изучават френски език, почти неизбежно се превръщат във франкофони и това се отразява на цялото им поведение в живота – френският влиза в душата, казва Любенова. По нейни думи в България има дълбоки традиции в преподаването на езика още от времето на Възраждането, когато досегът до Европа е минавал през френската култура.  

Френският език винаги е бил неизменна част от семейната среда и живота на Вяра Любенова, която споделя: "Мога да кажа, че всичко, което съм научила за живота си, съм го научила от учебниците по френски в най-широк план. Френският дава наистина много."

Преподавателката по френски разказва за програмата във Френската гимназия, която включва изучаване на различни дисциплини на чуждия език – история, биология, химия, география, философия, физкултура, музика. Това позволява на децата да добият целия набор от понятия в различни области, което улеснява по-нататъшното им обучение и професионална реализация.

Програмата "Да следваме на френски в България" предлага много възможности на зрелостниците да продължат чуждоезиковите си занимания и във висшето си образование. Още в рамките на гимназиалното си обучение учениците имат контакт с преподаватели от университета, които изнасят модули, лекции и презентации и насочват бъдещите студенти към различни профили, разказва Любенова. "Електроинженерство и информатика" в Техническия университет, "Химично и биологично инженерство" в Химикотехнологичния и металургичен университет, "Икономика и стопанско управление" в Софийския университет, "Политически науки" и "Приложни чужди езици" в Нов български университет са възможностите за следване на френски език в столицата. Гостът допълва, че и в Русе и Велико Търново има програми и специалности с франкофонска насоченост.

Председателят на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България обръща внимание, че тези програми дават възможност на младите хора да останат в България, без да прекъсват езиковото си обучение. Това улеснява житейския преход след завършването на гимназия и предполага и финансово облекчение за много от семействата.

"Важното е да имат възможности, да знаят, че светът е отворен за тях и че в България могат да получат качествено образование", заявява Любенова.

Целия разговор чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25