Състрадателен поглед към фините струни на душата, която често е обвита в тяло – затвор за самия теб. Това наблюдаваме във филмовата история, която Малгожата Шумовска представи лично на българската публика в рамите на 28-ия София филм фест. Прочутата полска режисьрока е и тазгодишният носител на наградата ФИПРЕССИ Платиниум.
Нейният филм "Жената от…" имаше какво да разкаже на зрителите за тялото като личен затвор и за разбиранията на хората за транссексуализма. Той е създаден съвместно със режисьора Михал Енглерт, а идеята за историята в него назрява у тях още преди двайсет години и си чака времето да достигне до зрителите.
"Мисля, че ще е трудно за хората да го приемат, но все пак ще е по-лесно, отколкото преди двайсет години. Всичко зависи от поколението. Младите ще го възприемат по-лесно, защото те вече не са така обвързани с църквата, с традициите. Имат отворено съзнание и са наясно с много неща покрай интернет. За моите връстници, а и за по-възрастните от мен обаче ще е по-трудно", казва Малгожата.
Разказана с езика на киното, историята във филма ѝ някак припомня от какво всъщност ни е страх. Припомня и че личната свобода настъпва със завяването на истинската същност. Примерите, които "Жената от…" показва, са базирани на истински истории. Говорят за страданието, през което преминават транссексуалните, и за силата, която те притежават.
"Смятам, че в това отношение филмът показва съпоставката между личната свобода и свободата на страната. В него имам връзка и тя е метафорична. Тя обаче е и факт, защото преди двайсет години никой изобщо не можеше да си представи, че някой е транс, а днес вече се снимат филми на тази тема, дискутира се", допълни Шумовска.
Тя проведе и майсторски клас за публиката на София филм фест и в него заговори именно за това, че сега такива теми са възможни в киното и трябва да бъдем оптимисти. Интернет, революцията на технологиите и човешкия ум, както и самата еволюция на човечеството, но и на човешкото, помагат за това.
"Искам да кажа на тези любители на киното, че то има бъдеще и това е много важно", заяви още режисьорката.
А що се касае за поредното отличие, което в случая я нарежда до режисьори като Бела Тар, Биле Аугуст, Тери Гилиъм, Горан Паскалевич, Илдико Енеди и Кристи Пую, които са носители на ФИПРЕССИ в София, тя твърди:
"Винаги повтарям как имам чувството, че трябва да постигна още повече и затова не чувствам, че тази награда затваря някаква врата за мен в живота ми. Напротив, точно обратното - отваря врата към още по-независимо и силно кино. Всъщност смятам, че този момент в кариерата ми е най-добрият."
Останалото от разговора с Малгожата Шумовска, която говори за това дали наистина сме способни да проявим разбираме към транссексуалните, каквато всъщност е и героинята ѝ Аниела, чуйте в звуковия файл. Преводът е от Петриела Бачева.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg