Турнето на U.D.O. минава през София

"Аксепт"! Най-голямата, класическата немска хеви метъл формация в световния авангард на тежкия рок. Много специалисти твърдят, че с "Fast As A Shark" петимата изпревариха спийд метъла. Други определят "Breaker", "Balls To The Wall" и "Restless And Wild" като най-значимите и силни хеви метъл тави, които континентална Европа успя въобще да даде на тази сцена. С Удо Диркшнайдер на фронта.

Този път класическата хеви институция, наречена Удо Диркшнайдер, пристига да лее желязо извън "Аксепт", с които се разделиха. Метъл машината ще представи новия си албум в столичната зала "Христо Ботев" на 31 март.

Турнето на титаните обикаля някои от най-горещите музикални точки, включително и България. Актуалният диск на легендата носи името "Touchdown". Истински тъчдаун! 4 декади по-късно, хер Диркшнайдер продължава да отваря нови страници в кариерата си и не дава каквито и да е знаци на умора. Швабата просто крачи напред като истински стоманен воин, за когото възрастта няма никакво значение. "Железният" му глас не помръдва с годините, а за наша радост  – България е винаги дежурна спирка в обиколките му. Взаимната му любов с родните фенове е тотално устойчива на ръждата. Шоуто, което ще бъде открито от британците "Тейлгънър", ще е наелектризирано с дори още повече заряд от последните няколко визити на Малкия генерал.

Ако сте от оцелелите фенове на хеви рок бандите, появили се в началото на 70-те, немският хеви мастодонт ще ви върне именно там. Но ако сте очаквали свръхнови идеи от малкия човек с голямото име, може би ще премълчите, че вярвате в еволюцията на рока. И в двата случая обаче си заслужава да чуете стария Удо и новия му диск, поне заради онзи глас, заради онова продрано гърло, което, въпреки че така безсрамно напомня на Бон Скот или лавината от ярост и фалцети ала "Painkiller" на "Джудас Прийст", те кара да изслушваш песните до край. И, при все че всички резачки звучат почти еднакво, да искаш още. 

Посещението на Удо Диркшнайдер гарантира изживяване не по-малко радостно дори на фона на така сгъстените концерти, които ни правят щастливи в скапания живот напоследък. Дребничкият вокален злодей в камуфлажна униформа. Архивно, диво и метълско. Тевтонският рок гренадир, наметнат с нашия трибагреник, а кожата на цялата публика – с иглички от родова гордост. Да припомни, че металното сърце ръжда не хваща.