В песента "Още малко", която излезе миналото лято, Руши Видинлиев пее: "И на касетка, baby, и на диск", с което самоиронично си признава, че остарява – нещо, в което всички, включително и той, категорично отказваме да повярваме. Най-новият му миниалбум "Без багаж" е доказателство, че звученето му е по-свежо и цветно от всякога.
Премиерата му е на 26 март в клуб "Строежа" от 20 ч., но събитието е разпродадено.
В "Нашият ден" Руши съобщава, че поради големия интерес промото ще се повтори на 16 април – на същото място и по същото време. Той споделя повече за видеото към втория сингъл "Без багаж" и за премиерата на миниалбума със същото заглавие.
По албума Руши е работил с музиканта Денис Попстоев, който също ще свири на сцената довечера, както и барабаниста Васил Вутов. Новите парчета, които ще бъдат представени заедно с познатите вече "Без багаж" и "Още малко", скоро ще са във всички музикални платформи, съобщава Руши.
Последният му музикален клип предизвика силна реакция на одобрение заради доброто си качество. По думите на Руши у нас много неща се случват на европейско ниво, но хората нямат доверие към себе си и все още се изненадват от качествените продукции. "Аз мисля, че тук има много талантливи хора, които могат да правят много добри неща", казва артистът. Той споделя, че в клипа има символика и опит да представи своето алтер его, което се освобождава от излишните страхове. Метафората е постигната чрез ефектната хореография, в която Руши си партнира с втори танцьор. В истинския живот, според певеца, да изхвърлиш емоционалния багаж е много по-труден процес.
На въпроса коя страна предпочита – Америка, Италия или България – Руши отговаря: "България е моят дом, Италия ми е безкрайно познато място, чийто език говоря, да кажем, тя е втори дом, а Ню Йорк е мястото, където бих искал да отида да живея – духът на този град много добре пасва на моя характер."
Руши споделя, че не следва целенасочено музикалните тенденции, но слуша максимално различна музика, за да добие представа за цялата палитра днес. Водещото в миниалбума "Без багаж" е историята, заявява той. Текстът на песните е задал посоката на музиката.
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg