Африка е континентът майка, на чиято територия се зародил човешкият вид. В "Нашият ден" Никола Кереков представя една съвсем нефантастичната хипотеза – Африка да се разцепи на две.
Картата на света може би ще е различна само след 5 млн. години. След серия земетресения и вулканични изригвания през 2005 година се е отворил огромен разлом в Североизточна Етиопия, в областта на така наречената "Афарска депресия", която се намира в една от етиопските пустини. Разломът е дълъг 56 км и е широк 6,5 м. В областта се намира и езерото Асал – най-ниската точка в Африка – което е на 155 м под морското равнище.
Районът привлича вниманието на геолозите, защото има една от най-активните вулканични дейности в света. Там е и едно от най-големите лавови езера. Причината за високата сеизмична активност е това, че три тектонски плочи – Арабската, Нубийската и Сомалийската – се срещат и си взаимодействат непрекъснато.
В следствие на тази активност Арабската плоча се отдалечава с ок. 2,5 см на година. През 2005 година обаче се е случило нещо извънредно. Заради огромното налягане част от лавата е навлязла между двете скални системи и е отдалечила плочата за период от една седмица повече, отколкото би се случило в продължение на 400 години. Тази промяна е предвестник на възможното разцепване на континента – явление, което сме свикнали да асоциираме в праисторическата епоха.
Учените правят прогнози как би се изменил географският район във времето. Ще се появят нови вулкани, земята ще потъне, ще се образува морска кора с различна от земната плътност и накрая ще се образува нов океан. Очаква се веднъж на 100 години да се случват по-резки изменения. Процесът ще отнеме между 5 и 10 млн. години, докато Източната част на Африка се разцепи през средата. Можем само да фантазираме как ще се наричат новообразуваните миниконтинент и океан – ако все още съществуват човеците, за да им дадат имена.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко..
В последния епизод на рубриката "Разговорът" гост е Виолета Иванова – смела българка, обиколила света на мотор. Тя обяснява за смелостта и дръзкото съзнание,..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий поглеждаме към храма на книгата и свеждаме глава пред паметника на двамата просветители...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
