Африка е континентът майка, на чиято територия се зародил човешкият вид. В "Нашият ден" Никола Кереков представя една съвсем нефантастичната хипотеза – Африка да се разцепи на две.
Картата на света може би ще е различна само след 5 млн. години. След серия земетресения и вулканични изригвания през 2005 година се е отворил огромен разлом в Североизточна Етиопия, в областта на така наречената "Афарска депресия", която се намира в една от етиопските пустини. Разломът е дълъг 56 км и е широк 6,5 м. В областта се намира и езерото Асал – най-ниската точка в Африка – което е на 155 м под морското равнище.
Районът привлича вниманието на геолозите, защото има една от най-активните вулканични дейности в света. Там е и едно от най-големите лавови езера. Причината за високата сеизмична активност е това, че три тектонски плочи – Арабската, Нубийската и Сомалийската – се срещат и си взаимодействат непрекъснато.
В следствие на тази активност Арабската плоча се отдалечава с ок. 2,5 см на година. През 2005 година обаче се е случило нещо извънредно. Заради огромното налягане част от лавата е навлязла между двете скални системи и е отдалечила плочата за период от една седмица повече, отколкото би се случило в продължение на 400 години. Тази промяна е предвестник на възможното разцепване на континента – явление, което сме свикнали да асоциираме в праисторическата епоха.
Учените правят прогнози как би се изменил географският район във времето. Ще се появят нови вулкани, земята ще потъне, ще се образува морска кора с различна от земната плътност и накрая ще се образува нов океан. Очаква се веднъж на 100 години да се случват по-резки изменения. Процесът ще отнеме между 5 и 10 млн. години, докато Източната част на Африка се разцепи през средата. Можем само да фантазираме как ще се наричат новообразуваните миниконтинент и океан – ако все още съществуват човеците, за да им дадат имена.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..
Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
