За потъналите праисторически селища, антични градове и кораби, за ценните богатства в Черно море, за подводната археология, популяризирането и опазването на световното подводно културно наследство в Черноморския регион – разговор в "Нашият ден" с д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, който може скоро да се превърне в средище за подводно културно наследство на ЮНЕСКО.
За възможността дейността на Центъра за подводна археология в Созопол да бъде утвърдена, развита и разширена до категория II, съгласно класификацията на ЮНЕСКО, д-р Прахов казва: "Ако това се случи, ще бъде признание за всички усилия, които е постигнал Центърът за подводна археология от създаването му до ден-днешен – усилия на плеяда от подводни археолози и общественици. Такива центрове под егидата на ЮНЕСКО има малко. Центърът ще отговаря за подводното културно наследство на Черноморския регион, всички черноморски страни, различни проекти и политики за опазване на това наследство."
Българският център е подал кандидатура за придобиване на международен статут на регионален център. В период от една година ЮНЕСКО ще направи проучване дали България е способна да обезпечи такъв център, за да изпълнява той своята регионална отговорност, пояснява д-р Прахов. Един от основните критерии институтът да бъде одобрен е да има утвърден и сериозен опит в опазването и проучването на подводното културно наследство. Центърът за подводна археология в Созопол притежава такъв опит, той е разпознаваем в сферата на световната подводна археология, заявява неговият директор. Българският център е сред първите създадени в света (1978). Оттогава насам той е реализирал редица проекти, свързани от проучване, опазване и популяризиране на подводното културно наследство. Взел е активно участие и в най-голямата морска експедиция в историята на световната подводна археология (2015-2018).
"Община Бургас прояви изключително ангажирано отношение към това предложение и желание на България да създаде такъв център и предложи да съдейства в предоставяне на инфраструктура, сграда, лаборатория. Освен това един важен проект на Министерство на културата е създаването на Център за изкуство и култура на о. Св. Кирик, където се намира някогашното Рибарско училище. На острова са намерени множество археологически обекти още от основаването на Аполония Понтика – там е бил храмовият център на античния град", казва д-р Прахов и допълва, че със спешни реставрационни мерки сградата на Рибарското училище на острова наистина може да бъде съживена.
"Един лъч светлина е, че тази година в бюджета са заложени средства за създаването на концепция за цялостното развитие на този център. Върху този проект ще стъпят всички проекти за консервация на сградите и реализирането на експозиции. Важно е Министерство на културата и правителството да направят всичко възможно, за да бъдат оползотворени тези средства и да бъде реализиран този проект", заявява гостът.
Д-р Прахов съобщава, че скоро ще бъдат започнати археологически проучвания в Созополския залив, богат на артефакти от Античността до ден-днешен. Културният пласт ще бъде с около 5 метра дълбочина – сериозно техническо и теренно предизвикателство, което е рядко срещано в световната подводна археология, по думите на госта. Ще бъдат изследвани и две праисторически селища – от Бронзова епоха и от Каменно-медната епоха – в които има запазени множество артефакти и конструкции. Планирано е недеструктивно проучване на Северното Черноморие, което все още представлява "бяло петно" на българската археологическа карта, но крие огромен потенциал, казва д-р Прахов.
Тепърва ще бъдат правени много археологически открития в Черно море, което е изпълнено с добре запазени образци от древността до днес. Покачването на морското ниво след последния ледников период и високият интензитет на седиментация, която покрива и опазва обектите, превръщат Черно море в съкровищница за световната подводна археология, обяснява д-р Прахов.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
През тази седмица в Изпълнителна агенция за българите в чужбина беше учредена Асоциация на българските културни сдружения в чужбина. На учредителната среща присъстваха представители на различни културни сдружения на български творци, живеещи зад граница. Заедно в подкрепа на българските културни дейци зад граница От каква подкрепа се нуждае..
На 20 август от 20:30 ч. площадът пред Русенската опера ще се превърне в сцена под открито небе за едно от най-впечатляващите музикални събития на това лято — концертното изпълнение на "Carmina Burana" от Карл Орф. В събитието ще участват сопраното Даниела Караиванова, тенорът Георгиос Филаделфевс и баритонът Венцеслав Анастасов, както и хорът и..
Събеседник в "Нашият ден" е адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Фондация "Програма Достъп до информация". Тема на разговора са предизвикателства пред съдебната система, арестите на кмета на Варна Благомир Коцев и общинските съветници от ПП-ДБ във Варна, делата-шамари. Легитимни ли ще бъдат юридическите актове на лицата с изтекли..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..
Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
