За потъналите праисторически селища, антични градове и кораби, за ценните богатства в Черно море, за подводната археология, популяризирането и опазването на световното подводно културно наследство в Черноморския регион – разговор в "Нашият ден" с д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, който може скоро да се превърне в средище за подводно културно наследство на ЮНЕСКО.
За възможността дейността на Центъра за подводна археология в Созопол да бъде утвърдена, развита и разширена до категория II, съгласно класификацията на ЮНЕСКО, д-р Прахов казва: "Ако това се случи, ще бъде признание за всички усилия, които е постигнал Центърът за подводна археология от създаването му до ден-днешен – усилия на плеяда от подводни археолози и общественици. Такива центрове под егидата на ЮНЕСКО има малко. Центърът ще отговаря за подводното културно наследство на Черноморския регион, всички черноморски страни, различни проекти и политики за опазване на това наследство."
Българският център е подал кандидатура за придобиване на международен статут на регионален център. В период от една година ЮНЕСКО ще направи проучване дали България е способна да обезпечи такъв център, за да изпълнява той своята регионална отговорност, пояснява д-р Прахов. Един от основните критерии институтът да бъде одобрен е да има утвърден и сериозен опит в опазването и проучването на подводното културно наследство. Центърът за подводна археология в Созопол притежава такъв опит, той е разпознаваем в сферата на световната подводна археология, заявява неговият директор. Българският център е сред първите създадени в света (1978). Оттогава насам той е реализирал редица проекти, свързани от проучване, опазване и популяризиране на подводното културно наследство. Взел е активно участие и в най-голямата морска експедиция в историята на световната подводна археология (2015-2018).
"Община Бургас прояви изключително ангажирано отношение към това предложение и желание на България да създаде такъв център и предложи да съдейства в предоставяне на инфраструктура, сграда, лаборатория. Освен това един важен проект на Министерство на културата е създаването на Център за изкуство и култура на о. Св. Кирик, където се намира някогашното Рибарско училище. На острова са намерени множество археологически обекти още от основаването на Аполония Понтика – там е бил храмовият център на античния град", казва д-р Прахов и допълва, че със спешни реставрационни мерки сградата на Рибарското училище на острова наистина може да бъде съживена.
"Един лъч светлина е, че тази година в бюджета са заложени средства за създаването на концепция за цялостното развитие на този център. Върху този проект ще стъпят всички проекти за консервация на сградите и реализирането на експозиции. Важно е Министерство на културата и правителството да направят всичко възможно, за да бъдат оползотворени тези средства и да бъде реализиран този проект", заявява гостът.
Д-р Прахов съобщава, че скоро ще бъдат започнати археологически проучвания в Созополския залив, богат на артефакти от Античността до ден-днешен. Културният пласт ще бъде с около 5 метра дълбочина – сериозно техническо и теренно предизвикателство, което е рядко срещано в световната подводна археология, по думите на госта. Ще бъдат изследвани и две праисторически селища – от Бронзова епоха и от Каменно-медната епоха – в които има запазени множество артефакти и конструкции. Планирано е недеструктивно проучване на Северното Черноморие, което все още представлява "бяло петно" на българската археологическа карта, но крие огромен потенциал, казва д-р Прахов.
Тепърва ще бъдат правени много археологически открития в Черно море, което е изпълнено с добре запазени образци от древността до днес. Покачването на морското ниво след последния ледников период и високият интензитет на седиментация, която покрива и опазва обектите, превръщат Черно море в съкровищница за световната подводна археология, обяснява д-р Прахов.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
