Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им.
Д-р Татяна Брага, гл.ас. в Секцията по история на българския език на Института за български език, е потомка на бесарабски българи. Родена е в Болград, смятан за столицата на българска Бесарабия. Интересът към откриване на собственото родословие я отвежда до задълбочено проучване на документи и данни от официални преброявания на населението от 1818, 1835 и 1850 година.
Сравняването на данните показва ясно как са се променяли имената на сънародниците ни през годините.
Първите преселници са записани по семейства – главата на семейството и неговата челяд, включително и съпругата – най-често с малко име и родово (фамилно). Много от фамилиите са запечатали формата, приета в османските регистри (Чолакоглу, Манологлу). Постепенно имената се привеждат към тричленната руска именна система, жените също „получават“ бащино име.
Картината на личните имена също търпи значителни промени. При мъжките преобладават християнските имена на светци – Иван, Георги, Димитър, Тодор (често с разновидности като Иванчо, Митьо, Димо и т.н.). Те търпят промени според влиянието на доминиращия език – Георгий, Дмитрий, Пьотр, Петро, Фьодор).
Картината при женските имена е различна. Те са предимно от славянски народен произход – пожелателни и защитни. Ако при първото преброяване най-често се среща името Стойна, следвано от Ивана и Димитра, при следващите се появява Мария, Елена.
Трябва да имаме предвид и, че записалите именатана преселниците, най-вече местни свещеници, не винаги са били твърде грамотни, а и може да се предполага, че са „чували“ имената според местната традиция,т.е., ако човекът се е казвал Стефан, е бил записан като Степан, Петър като Пьотр или Петро, Тодор като Фьодор, Илия като Иля и т.н. Неколкократното преминаване от една държавна власт в друга също е сложило отпечатък (пряко волята на самите българи) върху „официалните“ им по документи имена.
В този контекст желанието на бесарабските българи, които придобиват българско гражданство и документи, да могат автоматично да запишат имената си с български облик, без да е необходимо да минават през съдебна процедура, е напълно логично и оправдано. Още повече, че те са имали това право до 2010 г. За това призовават в писмо до институциите от културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец".
Чуйте повече в звуковия файл
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
