Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им.
Д-р Татяна Брага, гл.ас. в Секцията по история на българския език на Института за български език, е потомка на бесарабски българи. Родена е в Болград, смятан за столицата на българска Бесарабия. Интересът към откриване на собственото родословие я отвежда до задълбочено проучване на документи и данни от официални преброявания на населението от 1818, 1835 и 1850 година.
Сравняването на данните показва ясно как са се променяли имената на сънародниците ни през годините.
Първите преселници са записани по семейства – главата на семейството и неговата челяд, включително и съпругата – най-често с малко име и родово (фамилно). Много от фамилиите са запечатали формата, приета в османските регистри (Чолакоглу, Манологлу). Постепенно имената се привеждат към тричленната руска именна система, жените също „получават“ бащино име.
Картината на личните имена също търпи значителни промени. При мъжките преобладават християнските имена на светци – Иван, Георги, Димитър, Тодор (често с разновидности като Иванчо, Митьо, Димо и т.н.). Те търпят промени според влиянието на доминиращия език – Георгий, Дмитрий, Пьотр, Петро, Фьодор).
Картината при женските имена е различна. Те са предимно от славянски народен произход – пожелателни и защитни. Ако при първото преброяване най-често се среща името Стойна, следвано от Ивана и Димитра, при следващите се появява Мария, Елена.
Трябва да имаме предвид и, че записалите именатана преселниците, най-вече местни свещеници, не винаги са били твърде грамотни, а и може да се предполага, че са „чували“ имената според местната традиция,т.е., ако човекът се е казвал Стефан, е бил записан като Степан, Петър като Пьотр или Петро, Тодор като Фьодор, Илия като Иля и т.н. Неколкократното преминаване от една държавна власт в друга също е сложило отпечатък (пряко волята на самите българи) върху „официалните“ им по документи имена.
В този контекст желанието на бесарабските българи, които придобиват българско гражданство и документи, да могат автоматично да запишат имената си с български облик, без да е необходимо да минават през съдебна процедура, е напълно логично и оправдано. Още повече, че те са имали това право до 2010 г. За това призовават в писмо до институциите от културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец".
Чуйте повече в звуковия файл
Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Русия, САЩ, Украйна и Европа – какво предстои, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владо Йончев , главен редактор на OFFNews...
На 23 и 24 август в подбалканското село Антон ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи", посветено на..
В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 30 септември ще се проведе XXIII Международно биенале на графиката. Събитието..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg