Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Песах е!

Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33 години. Но тази година празниците на християните, мюсюлманите и евреите се разминават. Част от християните посрещнаха своя Великден, а на други им предстои; мюсюлманите посрещнаха своя Рамазан байрям.

Тази нощ пък евреите посрещнаха своя Песах – Празника на Спасението. С него потомците отбелязват изхода на предците си от робството в Египет.


Подготовката за Песах започва веднага след предхождащия го празник Пурим. Традицията е в тези дни да се разказва за Изхода и за трудния път през морето и пустинята. Задължително домът се почиства да не би случайно да остане хамец – храна или напитка, приготвени от жито. Съдовете се сменят с нови, които се употребяват само в дните на Песах. Задължително също е вечерта главата на семейството да чете Агада – текст, в който е определен Пасхалния Седер, т.е. реда, по който протича Пасхалната вечеря.

За тези и за още интересни неща, свързани с традициите около Песах , разказахме в "Познатии непознати".

Припомнихме разговор с Максим Делчев – председател на Централния духовен израилтянски съвет, за духовния смисъл на празника и за значението му не само за еврейския народ.

За традициите на сефарадските еврейски семейства в подготовката и по време на празника пък ни разказа Роза Бергер – ръководител на групата "Рош Ходеш" към ОЕБ Шалом. Разговорът с нея започна от влиянието на високосната година върху датата на празника.

Снимки: Цвети Николова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Кремена Сьодерстрьом – българката, която преобразява едно проблемно училище в Швеция

Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..

публикувано на 05.05.24 в 10:12

Битка за всяка българска дума

"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..

публикувано на 04.05.24 в 08:09
проф. Илза Пъжева

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..

публикувано на 02.05.24 в 17:00

Международен договор в защита на Световния океан очаква ратификация от страните членки на ЕС

В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като  Споразумение за BBNJ   и беше..

публикувано на 02.05.24 в 09:36

Борис Шивачев – писателят, пътешественикът, испанистът, социалният мислител

В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..

публикувано на 01.05.24 в 18:05