Как професионалното битие се отразява на човешката ни същност? Колко е важно да знаем кои сме и да откриваме смисъл в работата, която извършваме? Оставят ли работните ни часове място за каузи, етика и личен живот – разговор в "Нашият ден" със социолога Милена Статева.
По думите на Статева трудът е това, което ни отличава от животните – способността да бъдем съзидателни и да творим. Междувременно трудът често ни подлага на слугинаж и води до обезчовечаване, тъй като все по-голяма част от живота ни в днешно време преминава в работа.
Статева открива смисъл в труда, който извършва, и това крепи ежедневието ѝ. За съжаление стресът, редовните сблъсъци с несправедливостта, продължителността на работните часове водят до психосоматични физически проблеми, споделя социологът.
Според Статева най-високата цена в наши дни плащат близките хора, нашите семейства, тъй като трудът отнема от пълноценните преживявания с тях. "Голямата битка с работодателите не е толкова за това как да съхраниш просто себе си, а за това как да съхраниш взаимоотношенията си", смята гостът.
Статева е на мнение, че в стремежа си към развитие човешкото общество всъщност се е върнало към късния XIX век, когато натискът върху работещите в условията на индустриализация е грандиозен. Социологът разказва, че в следствие на Втората световна война човечеството сякаш осъзнава най-страшните страни на капитализма, бюрокрацията, дехуманизацията и индустриализацията. Така постепенно следвоенното поколение успокоява темповете на труда и съществуването в един стремеж към по-добър свят. Тази тенденция остава устойчива до 80-те години на ХХ век, когато обществото започва отново да се самозабравя, тъй като споменът за най-тежката травма е избледнял, по думите на Статева.
"Отново хората са си повярвали, че егото може да владее и човекът е най-голямото постижение на природата. Това води до унищожаване на природата и експлоатацията на хората. Самозабравили са се определени класи и прослойки, които разполагат с властта и ресурсите и арогантно живеят в балон, в който нямат досег с материалния и морален свят", заявява гостът. Печалбата се е превърнала в самоцел, смята Статева и изтъква, че в последните 20 години са заграбени огромни ресурси, като за хората не са останали достатъчно средства за оцеляване.
"Вече не работим, за да се развиваме, за да творим, за да съзидаваме, а за да свързваме двата края", обобщава Статева и допълва, че работата без сърце, душа и смисъл на практика наподобява робството. Описаната нерадостна картина води до ръст на сърдечно-съдовите заболявания, инфарктите, психичните и хранителни разстройства и депресивните състояния, обръща внимание Статева.
По думите на Статева консуматорството и аскетизмът не си противоречат в същността на капитализма. Социологът дава пример с теорията на Макс Вебер, в която се откроява пряка връзка между аскетизма в протестантската етика и поддържането на капиталистическия пазар. Идеята е работникът да подхожда пестеливо към нуждите си от комфорт и материални блага, но да консумира достатъчно стоки, за да поддържа пазара. Човекът с подобно мислене се превръща в своеобразен роб, който дори се срамува да пожелае повече от това, което му се полага, заявява Статева.
Статева споделя, че е изчислила размера на заплатата, която в днешните икономически условия би била достатъчна за един сигурен, пълноценен, балансиран, психически и физически безопасен начин на живот, а резултатът звучи повече от нереалистично – 12 000 лв. В момента хората дори не могат да покриват базисните си нужди и живеят благодарение на кредитната система, казва социологът. Държавата, която навремето е била люлка на големи интелектуалци, днес е люлка на служителите в колцентрове, смята гостът.
Според Статева идеята на днешния празник е в това работниците да празнуват смисъла, който носят на света. "Не мисля, че е редно да се превръщаме в слугинажа на развития свят. Мисля, че нашите деца трябва да имат възможност за смисъл и реализация, за да работят за по-добър свят", казва тя.
На въпроса дали има връщане назад, Статева отговаря, че обществото трябва да се завърне към добри практики, които днес звучат като утопии за бъдещето – грижовен труд, мануален труд, политически труд. "Не може да работиш 8 часа и после още 8 часа да бъдеш активист за един по-добър свят", казва гостът.
Статева намира корена на проблема в това, че неолибералният капитализъм е усвоил политическата философия на Блеър за "третия път". Този тип политика отказва да финансира комуналните услуги, развитието на обществото в социален и хуманитарен аспект и прехвърля тази отговорност на доброволците в неправителствения сектор. Според Статева младите активисти до такава степен са интернализирали тази реторика, че осъждат всички, които вземат пари за политически труд. Същевременно политическият труд е съзидателен и необходим за обществото, заявява социологът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рубриката "Лятото на ловеца и риболовеца" в "И рибар съм, и ловец съм" гостува една изключително интересна и колоритна личност – поетът Димитър Никифоров. Израснал край вировете на река Скът, той еднакво добре улавя и рибите, и римите, за което има доста какво да разкаже. Какво си казаха тримата с водещите Росен Мирчев и Асен Масларски..
Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..
Днес отбелязваме Международния ден на грамотността. Той е създаден от ЮНЕСКО през 1966 година по препоръка на Световната конференция на министрите на образованието за изкореняване на неграмотността, проведена в Техеран. Целта е да се напомня за значението на грамотността в живота на хората и обществото. Според ЮНЕСКО грамотността допринася за мира,..
Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където, казват, биоразнообразието е изобилно, но също така отлежават плътни и ароматни вина. И напоследък е много сухо. От няколко години винарни в района, чийто брой постоянно набъбва, се включват в..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който повярва в Него да не погине, а да има живот вечен.” Проявената към нас любов чрез въплъщението на Сина Божи и кръстната Му смърт превъзхождат човешкия разум, тя се възприема със сърцето...
Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където,..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та..
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
