В своята ежедневна рутина работата изпълнява роля, която е далеч по-сложна от простото изкарване на прехраната. Тя е източник на смисъл, идентичност и социално влияние. В рамките на предаването "Нашият ден" четири различни събеседници – юрист и психолог, книгоиздател и музикален продуцент, имигрант, както и антрополог, споделят своите уникални истории и перспективи относно работния процес.
Юристът и психолог Катина Клявкова представя смисъла в работата си като професионален медиатор, не само като начин за изкарване на прехрана, а като възможност да помогне на хората да преодолеят конфликтите в живота си. Тя разкрива гъвкавостта и иновацията в работния процес и споделя, че е провеждала медииации на различни места – от самолети до плажове, подчертавайки важността на адаптивността и ангажимента в работата.
Книгоиздателят и музикален продуцент Виктор Лилов представя работата си като платформа за изразяване на убежденията си и като средство за промяна в обществото. Той не само издава книги и продуцира музика, но също така подкрепя разнообразието в живота чрез своите дейности. Предстоящото му издание на палестински автори е само един пример за ангажимента му с важни обществени въпроси чрез работата си.
Имигрантът с етиопски произход Бисрат Можо ни пренася в своята история за адаптацията и трудностите, свързани с работата в нова среда и за живота си в България.
Антропологът Райна Гаврилова пък предоставя широка перспектива върху работния живот, като анализира исторически и културни контексти. Тя ни напомня, че работата не е само икономически феномен, но и социално и културно явление, което формира и определя нашите идентичности и общества.
"Исторически обаче хората не работят само за прехраната, те работят защото така трябва. Във всички големи културни и религиозни системи работенето е нормалното състояние на човека. Да прави някакви неща. Съзнателното работене е направило човека това, което е. В някои отношения хората от ХХI век сме ужасно различни, дори във всекидневието, това е първото време, в което бъркаш в джоба си, в който имаш телефон. Но в много от нашите практики не се различаваме много от хората преди 100, 200 или 300 години. Срещата на тези двама човека във всеки едни от нас, човекът на XXI век и човекът като такъв, създава много от вътрешните и външни кризи на живота, в който живеем", посочва тя.
Представените разкази ни вдъхновяват да разгледаме работата не само като средство за изкарване на хляб, но и като платформа за реализиране на нашите ценности и ангажименти в света. Те откриват важните аспекти на работния живот, които преминават през смисъл, идентичност и социална отговорност.
Слушайте разговорите в звуковите файлове.
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Андрей и Олга имат лаборатория за изработка на дронове в Украйна. Този август при срещата ми с тях те разказаха за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо дроновете са важни за тази война, как са започнали да правят дронове и защо те спасяват човешки животи на фронта. "Това е нашата лаборатория. Тук проектираме и произвеждаме всички наши..
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за..
Европейската нощ на учените е събитие, което традиционно се провежда в над 300 града в Европа и света. Поредното му издание, както обичайно, се състои в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg