Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Илза Пъжева:

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

проф. Илза Пъжева
Снимка: radostina.nauka.bg

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране". Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация "Александър фон Хумболт" и председател на Хумболтовия съюз в България. Основните ѝ научни интереси са в областта на молекулното моделиране на биологично активни съединения, лекарствения дизайн и изчислителната токсикология. 

Пионер за страната и създател на първата група в БАН, занимаваща се с такива изследвания. Автор и съавтор на над 150 научни публикации, цитирани над 2450 пъти. Била е ръководител, участник и консултант в над 20 национални и международни проекти. Води курсове по in silico лекарствен дизайн в магистърски програми на Софийския университет и към Центъра за обучение на БАН, чела е лекции в университетите "Дидро" в Париж – Франция и в Бон, Германия, била е ръководител и консултант на 7 докторанти. Има редица награди, сред които за най-добър учен в областта на биологическите науки на СУБ. Носител е на Ордена за заслуги към Федерална република Германия "Кръст за заслуги на лента".

"Аз и моите колеги в своята работа, се опитваме да разберем как структурата на определени съединения повлиява техния ефект, тъй като структурата определя функцията, – казва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Илза Пъжева. – Биологично активните съединения, както показва и името им, имат значение и ефект за живите организми. Такива биологично активни съединения са лекарствата, добавките и всяка храна, а то може да бъде полезно или вредно за човешкия организъм, това е работата на огромна група учени. Ние се опитваме да разберем защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм, – уточнява проф. Пъжева. – Създаването на нови лекарства е дълъг и скъп процес, на практика това преминава през различни етапи и най-скъп е клиничното изпитване, а България няма ресурсите за този последен етап и за това нашите учени работят върху първата част на този процес", обобщава тя.

"Изкуственият интелект е пробивът в нашата сфера през последните години, въпреки че ние го използваме отдавна от средата на миналия век, заявява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пъжева. – Той подпомага учените в сферата на "хомоложното моделиране", когато имаме първичната структура на белтъка и въз основа на нея, вие предсказвате неговата тримерна структура, защото взаимодействията се изпълняват на ниво тримерни структури. Това всъщност е много мощно оръжие в ръцете на хората, които разработват лекарствени средства. Този изкуствен интелект подпомага именно създаването на тези триизмерни структури и улеснява научната работа. Въпреки развитието на изкуствения интелект, той не би могъл да измести човека, защото всичко зависи от данните с които той работи т.е. това, което хората му подават, това ще бъде онова, което той генерира и от там – до каква степен онова, което той генерира, е правдоподобно, зависи от данните, които са му подадени", разяснява проф. Илза Пъжева.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Илза Пъжева в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Личен сайт на проф. Радостина Александрова

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51