В последния брой на рубриката "Темата на деня" от предаването "Нашият ден" разговорът се фокусира върху сериозна екологична тема, която вълнува обществото — гражданските сигнали за изсичане на дърветата в българските градове и села. Гост в студиото беше Александър Дунчев, известен природозащитник, лесовъд и бивш директор на Изпълнителната агенция по горите.
В предаването Дунчев обясни, че проблемът има двойно измерение: от една страна, общественото притеснение от гледката на отрязани дървета по улиците и пред домовете, и от друга — реалната опасност, която тези дървета могат да представляват. Той посочи, че коренът на проблема е в загубата на доверие към местните власти и институциите, които би трябвало да се грижат за зелените площи.
Според него честата смяна на кадри с политически назначения е довела до уволненията на истински специалисти и е заменила професионалното управление на градските зелени площи с "нашите хора". Тази практика е разрушила доверието на гражданите в способността на общините да се грижат адекватно за дърветата.
В разговора Дунчев акцентира и върху факта, че дърветата, надвишаващи 50-60 години, често стават опасни. Той изтъкна и рисковете от климатичните аномалии като тежки снеговалежи, които могат да предизвикат падане на дървета или клони.
Дунчев препоръчва гражданите активно да се включват в процесите на управление и да настояват за прозрачност и спазване на общинските правила за обгрижване на дърветата. Той също така посъветва хората да търсят услугите на квалифицирани арбористи и дендролози, които могат компетентно да оценят състоянието на дърветата.
В заключение Александър Дунчев изрази надежда, че постепенното изчистване на политизацията в общинските и държавни структури ще доведе до възстановяване на професионализма и доверието на гражданите към тези институции
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
