Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изчезнала ли е морската рупия в Атанасовско езеро

Една от най-предизвикателните дейности в рамките на LIFE проект "Лагуната на живота" е възстановяването на морската рупия.

Единственото водно растение във водите на Атанасовско езеро дълго време се смяташе за изчезнало тук. Това е тревисто растение с нежни листа, високо около 15 см. Неслучайно групата на тези растения се нарича морски треви – приличат много на сухоземните, въпреки че нямат нищо общо с тях. Цветовете са малки и невзрачни, а опрашването се извършва от водното течение и вятъра. Семената се разпространяват чрез водните течения. 

Естествената колония на рупия е в Северно Атанасовско езеро, разказва в предаването "Следобед за любопитните" Спас Узунов от БФБ, който е еколог по образование и по призвание и е с дългогодишен опит в Дирекцията на Природен парк "Странджа", като промишлен еколог и в управлението на влажни зони.

Рупията е много важен вид за екосистемата – макар дребно и невзрачно растение, то има незаменима роля за нейното функциониране, уточнява Узунов. 

На първо място, разяснява екологът, тя образува обширни и плътни подводни обраствания, наречени ливади – местообитание за много видове животни, които се крият или размножават в сенките на растенията – червеи, ракообразни, мекотели, риби. Те привличат птици, които се хранят с тях, а самата рупия е любима храна за различните видове патици и гъски. Неслучайно най-голяма плътност на тези видове в Атанасовско езеро са в басейните, в които рупията расте.

Подробности за проекта можете да научите от разговора на Ани Костова със Спас Узунов от предаването "Следобед за любопитните".

Снимки – личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10

Мароко и България са големи международни туристически дестинации и държави с вековна история

"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното си разнообразие и възможности, както и със своята толерантност. Мароко е територия на която през вековете различни националности са живели съвместно заедно. Мароко е кралство, което не престава да..

публикувано на 04.08.25 в 13:45
проф. Радостина Александрова

Учени създават човешка ДНК от нулата

Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. “Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust –..

публикувано на 04.08.25 в 09:40