Над 70% от пълнолетните в страната не са посетили библиотека нито веднъж през 2023 г., над 60% не са били на кино или театър, а над 80% не са присъствали на класически концерт, опера или балет. Това сочи проучване за достъпа до култура, проведено от агенция "Алфа Рисърч" съвместно с "Фабрика за идеи" и Обсерваторията за икономика на културата.
През изминалата година 40% от хората у нас не са прочели нито една книга – с 1 процентен пункт по-малко спрямо 2022 г., сочи още проучването. Четящите са прочели по средно 9 книги за годината, като повече четат жените – 66% спрямо малко над 50% от мъжете.
Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г., 72,6% не са посетили библиотека, 62,6% не са били на театър, а 82,5% не са били нито веднъж на концерт за класическа музика, опера или балет. Това показва второто проучване за достъпа до култура в България.
Диана Андреева от Обсерваторията за икономика на културата споделя в ефира на "Нашият ден" някои ключови наблюдения и анализи. Според нея липсата на време е значим фактор за неучастието в културни дейности, което е европейска тенденция, особено в пост covid ситуацията. Хората с най-високи доходи често не намират време за културни дейности поради натоварената си работа. Въпреки наличието на многобройни културни събития в София, възрастовата група 65+ е възпрепятствана от участие поради високата цена и достъпността на тези събития.
Тя подчертава, че за най-бедните 20% от домакинствата в България разходите за култура са значително по-малки, което води до изключване от културния живот.
Диана Андреева също така обръща внимание на важната връзка между културата и туризма, като подчертава недостатъчния брой кина в някои крайморските региони например, което допълнително ограничава културния достъп за местното население и туристите.
"Но при нас се отразява и още един проблем, който има с нарастването особено в постковид ситуация, при които гледането през различни платформи се отрази и на нарастването на броя на платформи. Когато говорим за посещението на кино е свиването на кино мрежата, която имахме след 1990 г. Ние имахме над 3000 кина, в това число в селата и малките населени места, а сега този брой се свежда до десетки екрани. По-голямата част концентрирани в моловете".
"Друг голям проблем, който разглеждаме, е връзката между културата и туризма. Имаме една изключително активна крайморска част, от Резово до Дуранкулак, колко кина имаме там например", пита тя.
Янина Танева от "Фабрика за идеи" също коментира резултатите от проучването в ефира на "Нашият ден". Тя отбелязва, че в сравнение с предходната година се наблюдават някои задълбочаващи се тенденции, но има и добри новини.
Например повече хора посещават кино в сравнение с миналата година, което показва възвръщане към кино салоните и намаляване на гледането на филми у дома.
Танева обаче посочва и негативни тенденции, като намаление на посещенията на заведения с жива музика и на фестивали, събори и други подобни събития. Въпреки това, има леко увеличение на посещенията на класически форми на изкуство като опера и балет. Тя също така подчертава, че значителен процент хора биха искали, но не могат да си позволят да посетят културно събитие, което е важен аспект, който трябва да се вземе предвид при разработването на политики за подобряване на достъпа до култура.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и производители. Водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев ще отбележат и един празник – 135 години от основаването на Ловно-рибарското сдружение София-Запад. Техен гост е председателят на..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред инициативите, които вече дават реална подкрепа, е проектът на Асоциация "Ная" – "Подкрепа на възрастни жени, пострадали от домашно насилие", отличен с наградата на фондация "Лале". Той е насочен към..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
