За пролетния въздух, който не навсякъде е такъв, какъвто ни трябва – разговор в "Нашият ден" с Христо Христозов от представителството на гражданското обединение "Дишай, България" в Димитровград.
Към момента гражданската организация събира подкрепа в искане на повече информация за проблемите на официалната система за измерване на въздуха. Исканията към Министерството на околната среда и към ИАОС са да бъде публикуван докладът за състоянието на мониторинговата система и да бъдат предприети незабавни мерки за отстраняване на проблемите, като процесът бъде прозрачен.
Христозов разказва, че изводите за наличието на нередности почиват на анализа, направен от гражданското обединение "За Земята", относно нивата на азотен диоксид в периода 2021-2022 година. Данните се разминават с официалните данни на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС). В тази връзка гражданските активисти са изискали да бъде изготвен доклад от страна на ИОАС за работата и разположението на мониторинговите пунктове. По думите на Христозов през 2022 година докладът е изготвен и изпратен в министерството, но вече три години липсва публичност.
Важно е да знаем какво дишаме, тъй като мръсният въздух предизвиква дихателни и сърдечни болести. Христозов разказва, че след "Големия смог" в Лондон през 1952 година, в следствие на който в същия ден умират 4000 души, а в следващите седмици жертвите стават 8000. Също така 100 000 души развиват респираторни проблеми, Европа осъзнава прякото влияние на въздуха върху човешкото здраве.
Христозов споделя, че от 2021 година ситуацията в Димитровград става критична, след като в рамките на половин година Електроцентралата ТЕЦ "Марица 3" превишава близо 30 пъти часовите норми на серен диоксид. По наредба за една година са позволени 24 превишавания на нормата, пояснява Христозов. През 2022 година в Димитровград са измерени най-високите стойности на серен диоксид – 2 хил. микрограма (при допустими 350 микрограма на час), като вместо да бъдат предупредени жителите на града да останат в домовете си, те са оставени да прекарат съботния ден в активности навън. Христозов споделя, че населението в Димитровград се е обединило около каузата за по-чист въздух.
По думите на госта на този етап съществуват законови спънки за разрешаването на проблема с мръсния въздух. Въпросът в много населени места е комплексен, тъй като нивата на фини прахови частици и вредни вещества във въздуха зависят от съвкупност от фактори. Ето защо е важно да бъдат поставени правилни датчици, а данните за състоянието на въздуха да бъдат публични, заявява Христозов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
