"Посланичката" – между радостта от живота и стоицизма на скептиците

Обертонове, полусенки, оттенъци. С философски поглед над живота и наблюдателно око на художник Людмил Тодоров създаваше светове в литературата и киното – същевременно магични, автентични и съвременни.

Людмил Тодоров е режисьор и сценарист на филмите "Миграцията на паламуда" (2012), "Шивачки" (2007), "Емигранти" (2002), "Двама мъже извън града" (1998), "Приятелите на Емилия" (1996), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Бягащи кучета" (1989), "Цветове в тъмнината" (1987).

Българските читатели го познават и като автор на книгите "Да изгубиш Мечо Пух" (1988), "Хроника на една любов" (1993), "Хроника на едно пропадане" (2000), "Шлеп в пустинята" (2013), "Скептици" (2013), "С череша се задави косът" (2016). Миналата година излезе романът му "Смяна на оптиката".

Днес от 19 ч. в рамките на Пролетния панаир на книгата пред НДК Кристин Димитрова ще представи новия сборник с новели на Людмил Тодоров – "Посланичката". Това е поводът за разговор в "Артефир" с преводачката, радиоводещ и поетеса Златна Костова – съпруга на Тодоров.

Сборникът съдържа три новели – "Хроника на едно пропадане", "Разговорът" и "Посланичката". Един от героите в книгата казва: "Важните разговори се водят винаги на неподходящо място." Костова вярва, че разговорът за настоящата книга е важен, а времето и мястото за творбите на Людмил Тодоров винаги е било подходящо. "За радост той никога не направи компромис и всичко, което е оставил е чисто злато. Той беше перфекционист във всичко, с което се захванеше в изкуството, и имаше много високи стандарти.", споделя Костова.

"Хроника на едно пропадане" е най-старият роман, включен в сборника. Писан е може би преди 15-20 години. През последните години Людмил се беше хвърлил сърцато да препрочита и редактира книгите си и тази е почти пренаписана – затова реши да я сложи в тази трилогия.", заявява Костова. По думите ѝ "Посланичката" е автопортрет на Тодоров – обхваща го от всичките му страни и говори на теми, които са му били близки.

Както в литературното, така и в екранното творчество на Людмил Тодоров се открояват тревога и добронамереност към младото поколение. Костова изразява съжаление, че все повече млади хора изненадват със своята незагриженост към живота и с неграмотността си.  

"Едни се радват на живота, други го понасят стоически." – това е написал Людмил Тодоров в "Посланичката". А коя е Посланичката и кои са хората, радващи се на живота – това авторът загатва в своя разказ за една България на ръба на XXI век. Целия разговор чуйте в звуковия файл: