Второто издание на форума за съвременно изкуство "Буна" представи 67 събития – изложби, пърформанси, прожекции, дискусии, концерти, арт експерименти и градски намеси на 27 места в морската столица. Във форума участваха 188 артисти от 12 държави, а провеждането му се дължи на организаторите фондация "Буна" и сдружение "Таляна" с помощта на Национален фонд "Култура", Община Варна, Министерство на културата, Градска художествена галерия - Варна, Регионален исторически музей - Варна, Археологически музей - Варна, Дом на архитекта - Варна, Френски културен институт в България, Гьоте институт, посолството на Косово, както и усилията на над 60 доброволци.
Темата на "Буна" тази година беше "Природата на връзките" и човешките отношенията със света.
Идеята на фестивала във Варна отразява съвременното разбиране, че човешката грижа вече не е само защита на индивидуалните права и свободи, но и защита на благосъстоянието на другите, включително и грижа за естествената среда около нас, а природата на всички тези отношения подлежи на непрестанно преосмисляне от различни аспекти и гледни точки, включително и чрез изкуство.
Някои от участниците в "Буна" 2: Мартина Вачева, Калоян Илиев - Кокимото, Антония Колева - Нитра, Сдружение Еклектик, Sold out design/untiled gallery (Берлин), U10 (Белград), Сдружение Форум за визуални изкуства (Букурещ), Александър Виолетов, Димана Латева, Войн де Войн, Мария Налбантова, Михаела Лакова, Мариела Гемишева, Недко Солаков, Аксиния Пейчева, Лъчезар Бояджиев, Симеон Симеонов, Елена Димитрова, София Димова, Йордан Костов, Павел Царов, Нено Белчев, Никола Цветанов, Веселин Димов, Весела Ножарова, Галина Станева, Антоанета Куик, Радина и Рослана Йотови – Rawlab, Невелин Иванов - Нево, Куентин Алкайна (Франция), Себастиян Куик (Швеция), Дагмар Шурер (Германия), Гьонюл Нюхоглу (Турция), Ева ван Дер Занд (Нидерландия), Рейнис Йонайс (Латвия), Смиля Игнятович и Бояна Атлия (Сърбия).
Обелиски от стиропор и Черно море от битум бяха арт намесите в градската среда, които развълнуваха някои варненци дотолкова, че се наложи да бъдат премахнати.
В силуетите на Стоян Дечев "Черно море от черно" зрителите трябваше да разпознаят гибелта на едно море заради сероводорода и да се замислят за неразумните човешки дейности, които го съсипват, както и за боклуците и мръсотиите във водите му. Вместо това обаче, инсталацията в две части стана обект на недоумение и негативни коментари.
Още една градска арт провокация пострада от човешка намеса. Творбата "Стели" на Симеон Сименов беше оприличавана от минувачи на хладилници, тя представляваше три бели стиропорни колони, символизиращи историята, така както в миналото каменни обелиски с надписи са увековечавали велики събития. Идеята на автора е, че историята вече е изтрита, понеже се пренаписва постоянно. По стените на стиропорите обаче се бързо се появиха големи драскотини и вдлъбнатини, а един от тях беше нашарен с цветни спрейове, което наложи и тяхното преждевременно премахване.
Част от творбите от форум "Буна" остават във Варна, а други ще бъдат показвани в експозиции в други градове. Очаквайте на 11 юни специалното издание на "Аларма" с гости – артисти, участници във Форума.
Чуйте един от организаторите на форума – Нели Вълчева, председател на фондация "Буна" и директор на галерия "Ларго".
Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана в Швейцария, която подпомага съвременните занаятчии по цял свят и насърчава едно по-хуманно, приобщаващо и устойчиво бъдеще. Вече трата година в престижния форум без аналог в света участват..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
