На сцената на римския амфитеатър "Арена ди Верона" в Италия бе проведен забележителен концерт под диригентството на световноизвестния маестро Рикардо Мути. Събитието бе организирано по повод включването на италианското оперно пеене в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Концертът, който привлече многобройна публика, беше съпроводен от оркестър, състоящ се от 160 музиканти и хор от 300 изпълнители от водещите италиански оперно-симфонични фондации. Под диригентството на маестро Мути, музикантите и хористите от най-престижните италиански театри, включително "Ла Скала" в Милано и "Ла Фениче" във Венеция, изпълниха арии от най-известните италиански композитори на XIX век.
Публиката имаше удоволствието да чуе изключителни изпълнения на арии от "Мадам Бътерфлай", "Бохеми" и "Тоска" на Джакомо Пучини, чието творчество бе почетено по случай стогодишнината от смъртта му. Освен това, прозвучаха и откъси от "Травиата" и "Риголето" на Джузепе Верди, както и от "Норма" на Винченцо Белини.
Италианското белканто бе официално включено в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО през декември 2023 г. Това признание беше приветствано от Рим като глобален признак за „съвършенство“ в оперното изкуство.
В предаването "Нашият ден“ по БНР Сава Славчев, преподавател в Музикалната академия, коментира събитието: "Това беше повод за голяма радост, защото ЮНЕСКО окончателно вписа италианската опера в списъка на световното културно нематериално наследство. Италия винаги е била водеща в културния свят със своите многобройни паметници на културата. Италианците са първите, които започват да разговарят и рецитират, пеейки още в края на ХVI век, и това изкуство се разпространява по всички дворове в Европа през XVII век.“
Концертът в “Арена ди Верона” продължи 3 часа и 40 минути, демонстрирайки сложността и многообразието на оперното изкуство. Славчев подчерта, че организацията на такова събитие е изключително сложна задача.
Славчев също така отбеляза, че България може да се гордее с оперното си изкуство и с множеството талантливи певци, които страната е дала на света, както в миналото, така и днес. Той насърчи усилията за подкрепа и развитие на младите таланти в България.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
След успеха на събитията на "Кинолюбителите" от миналата година, когато бяха показани любителски филми на Серафим Мънков и Станка Пенчева, "Киноклуб Супер 8" продължава да представя такива филми в Дом на киното. Този път ще видим още по-богатата колекция на софийския адвокат Христо Пиперков, заснета на редкия формат 9.5 мм. "Филмите показват София..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в пространството Campus 90 (бул. "Цар Освободител" 90). Писателят разказва за работата върху романа. Карабашлиев проучва архиви, свързани с 1944 година, Втората световна война, 9 септември, още покрай писането..
София от 20-те години на ХХ век оживява в поетично соаре с музика по стихове и писма на Елисавета Багряна. Разказът за (не)познатата поетеса ще прозвучи в откъси от нейни дневници и лична кореспонденция, любими поетични текстове ще прочетат актрисите Жорета Николова, Снежина Петрова и Искра Ангелова. От дистанция в събитието ще се включат съвременните..
По време на Пловдивския фестивал на науката публиката ще има възможност да се срещне с д-р Емил Вътов – млад учен, който изследва как растенията могат да станат по-издръжливи и устойчиви в условията на бързо променящ се климат. В ефира на предаването "Нашият ден" той разказа повече за това какво означава да "включиш" или "изключиш" ген и защо тези..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
