По време на Пловдивския фестивал на науката публиката ще има възможност да се срещне с д-р Емил Вътов – млад учен, който изследва как растенията могат да станат по-издръжливи и устойчиви в условията на бързо променящ се климат. В ефира на предаването "Нашият ден" той разказа повече за това какво означава да "включиш" или "изключиш" ген и защо тези процеси са важни за науката.
Според д-р Вътов в научните лаборатории тези техники се използват основно като изследователски инструмент. Чрез контролирано активиране или потискане на определени гени учените могат да разберат каква е ролята на всеки от тях. Не винаги е очевидно какво точно прави даден ген в растението – често това се изяснява едва след серия експерименти.
"Това е част от нашите методи да засилим производството на нещо, например", обяснява той. Когато учените "изключат" ген и наблюдават какво се променя, могат да определят неговата функция. Същото важи и при "включване" на гени, което позволява проследяване на ефекта им върху растежа, устойчивостта и продуктивността на растението.
Д-р Вътов уточнява, че тези методи не са предназначени за директно приложение в селското стопанство. Те служат за научно разбиране, а не за създаване на генетично модифицирани организми по този начин. "Този метод не е позволен – ние го използваме, за да разберем какво се случва", казва той.
В природата гените така или иначе се държат по различен начин – има естествени вариации в тяхната активност. Именно чрез изучаване на тези естествени процеси учените могат да определят кои растителни линии са по-адаптивни и кои гени биха били полезни в борбата с климатичните промени.
В момента усилията на екипа на д-р Вътов са насочени към по-добро разбиране – както на генетичните механизми в растенията, така и на това как човек може да използва това знание разумно и устойчиво.
Един от любимите продукти на българската трапеза – розовият домат – също намира място в разговора. Според д-р Вътов неговото бъдеще "е светло", стига хората да продължат да го ценят и купуват, а природните условия да позволяват отглеждането му.
Слушайте!Запознаваме слушателите на "Тийн Тайм" с едно момиче, което пази българското, но го прави по най-модерния възможен начин! Тя е Калина Бърнева, на 17 години от Варна, ученичка в 11 клас на 1-ва езикова гимназия във Варна. Под ръководството на своя преподавател Нели Димова в школата "История" Калина създава не просто проект, а истински мост между..
Навършиха се 116 години от рождението на Йожен Йонеско. Роденият на 26 ноември в Румъния драматург създава почти цялото си сценично творчество на френски език. Още като ученик в букурещкия лицей "Свети Лазар" Йонеско решава, че ще стане "един от големите световни писатели". Заедно със своите съученици от класа, Серджо и Михаил, той се чувства "равен на..
До 30-те години на ХХ в. никой все още не е покорявал Еверест , най-високият връх в света. Хиляди хора замечтано гледат в този момент към "покрива на света" и следят всяка крачка на скъпите и мащабни държавни експедиции, изпратени да го изследват и покорят. Британският авантюрист, пътешественик и военен ветеран Морис Уилсън е първият човек..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София хартиен арт фест. Тази година творбите на участващите артисти са обединени от темата "Дух и материя" . В изложбата "Ло̀но" керамиката и фотографията се срещат като два първоизточника –..
Тяло Ужасено от шрапнелни рани И разкъсани органи, Тялото гони смъртта Със заклинания. Ефимерна, плътта ни боли до безсмъртие. (Разумът услужливо пробутва необосновани идеи за световен ред и брошури за вечен живот). Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg