Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Япония елени и сърни преяждат с бисквити и слушат Бетовен

Всички са чели или поне виждали снимки на елени и сърни, които ядат от ръцете на възторжени туристи в старата японска столица Нара. Но тя далеч не е само място, където се разхождат свободно грациозните животинки, ами си е съвсем истински град с училища, болници, магазини и население от 350 хиляди души.

Храмът Кашихара Джингу се смята за мястото, където боговете са слезли на земята и така са създали Япония. Според историята на страната, и през периода Асука (598-710), и периода Нара (710-794) селището е играло важна роля. Затова тук са се съхранили огромно количество древни храмове, включително будиският Тодай-джи и шинтоиският Касуга Тайша, и двата – част от съкровищницата на ЮНЕСКО.


Но главните герои са 1500-те елени и сърни, които населяват градския парк в Нара, където се преплитат шинтоизмът – традиционната религия на японците, и будизмът, въдворен като официална държавна религия през осми век. Легендата разказва, че навремето в Нара се стекли поклонници да се помолят на шинтоистката богиня на слънцето Аматерасу. А божественият защитник на японската държава влязъл в града върху белоснежен елен. От този миг тези животни са свещени и покровители на Нара.

Елените са почитани и в будизма. Самият Буда се асоциира със златен елен, защото на първата му проповед присъствали и две рогати животинки. От тогава са символ на хармония и безстрашие, защото копитните, също като странстващите монаси, всяка нощ отдъхват на различно място.


Официално елените са национално богатство на Япония и пазят държавата. И са нещо като свещените крави в Индия. Никой не би дръзнал да ги обезпокои, дори да лежат по средата на шосето.

Всеки може да нахрани елените със специално разработени полезни и питателни бисквитки сика сенбей, които се продават навсякъде по 100 йени пакетчето.  (Честно казано, опитах ги от любопитство. Не бяха лоши).  Сигурно и на сърничките им харесват, защото щом забележат сладкишите в ръцете ви, започват да се бутат,  опитват да ви бръкнат в джоба. Някои дори са се научили да се покланят след всяка подадена бисквитка.

Паркът в Нара огромен: 660 хектара. 


Тодай-дзи или Великият Източен храм се смята за най-голямото дървено съоръжение в света.  Той е на 12 века. Горял е по време на войните между самурайските кланове, разрушаван е от граждански войни и земетресения, възстановяван е отново и до ден-днешен е действащ.  Тук се стичат вярващи от цял свят, за да се докоснат до древните реликви.

Светилището е дом на най-големия Буда в Япония – Вайрочани.  Всъщност, около него е бил построен храмът. За да бъде отлята статуята му са били използвани всичките държавни запаси от бронз плюс седем тона восък и 100 кг злато.  Статуята е поседнала върху постамент във формата на лотос и заедно с него се извисява на 22 метра.


Дървеният Тодай-дзи преди векове е бил висок над 100 метра – небостъргач за онези времена, но честите земетресения нанасяли поражения, които и днес не са реконструирани в пълен размер.

Пред входа на залата на Големия Буда стои един от неговите 16 ученици – дървената фигура на Бинзуру, покровител и целител на болните. Хората вярват, че могат да се избавят от страданията си като  потъркат тялото на статуята. За да го запази от ръцете на хилядите, желаещи изцеление, са го наметнали с червена мантия.

В Нара има традиция през зимата, когато посетителите с бисквитки в джоба са малко, а природната храна в парка почти липсва, служителите да викат елените и сърните за обяд като им пускат Симфония №6 от Бетовен. И животинките, чувайки музиката, се втурват от всички краища към хранилките.


Снимки и видео: Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Камен Тодоринчев, Мариана Борукова, Цвета Николова и Диана Банчева

Лятото на отборите от Спешъл Олимпикс, България

Преди 30 години и у нас стартира Програмата на Спешъл Олимпикс. От тогава хората с интелектуални затруднения в България имат възможност целогодишно да спортуват и да се състезават в различни спортове. Многобройни са успехите на нашите атлети от различни състезания. В началото на м. юни женският ни отбор победи отборите на Сърбия, Босна и Херцеговина..

публикувано на 27.06.24 в 12:50

Футболът като история и култура

Европейското първенство по футбол е в разгара си, в САЩ протичат мачовете от "Копа Американа" – светът е футбол, ако и да няма Мондиал. Тази планетарна обсебеност обаче си има корени – истории, които е добре да знаем и да разказваме. Защото футболът не е единствено спорт, футболът е и културно явление, което има нужда да бъде разисквано и..

публикувано на 26.06.24 в 17:35

Познават ли новородените майчиния си език?

Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..

публикувано на 25.06.24 в 13:05

За чувствителните новини, кадри, данни и романи

Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..

публикувано на 25.06.24 в 12:14
Проф. Арман Постаджиян

Сърцето – най-важният и сетивен орган

Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..

публикувано на 25.06.24 в 11:45