Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Любомир Кендеров: В района на Созополския залив отрихме подводна кипарисова гора на милиони години

доц. Любомир Кендеров
Снимка: БНР

"Водолаз съм от много години, майчиният ми род е от Поморие, предлагам ви разходка в гора, но в морето. Наистина в Черно море има гора във водата, запазена от преди много години. Все още не е ясно как е станало това, единственото изследване е от 80-те години на миналия век, направено от български учени – геолози и палеонтолози, сред които и проф. Христо Пимпирев – доайен на българските антарктически мисии, който е един от хората, които ни вдъхновиха да започнем този проект. 
Този проект е насочен към това да разгадаем как е оцеляла една гора, която е създадена преди 20 милиони години, като е оцеляла под формата на вкаменени дървета вече, по някакъв начин природата ги е запазила и те са на дъното на морето – това са огромни блатни кипариси, някои от тях с основа на дънерите – 6-8 метра, които открихме на дъното на Созополския залив. Само на две места в света, учените откриват такива дървета", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 
"Много е странно, след като се гмурнете на дълбочина 18 метра в Черно море, да плувате в гора, – споделя ученият. – В Созополския залив има два много важни и известни изследователски центъра, единият е Центърът за подводна археология и през тези над 40 години изследва подводното културно наследство, тук има доказателства от създаването на човека като биологичен вид. 
Вторият център е лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, които са насочили своите изследвания към определяне на екологичното състояние на Черно море. 32-ма учени в областта на биологията, палеонтологията и геологията изследват в момента този район в Черно море, като това е мултидисциплинарен проект", уточнява доц. Кендеров. 
На това място, според него, преди години, показват изследвания, е било блато, но какво е станало, тепърва ще се проучва. Наскоро в една от пробичките, които геолозите правят, е установено, че вътре има малки непознати организми, но имаме още две години за работа по този проект. 
"На практика работата на колегите през 80-те години е била по-друга методология, – разяснява ученият, – вече доказахме произхода на скалите в района, а това всичко говори за еволюция на геоложката система там. Всичко, което намираме на дъното на Созополския залив, – подчертава доц. Кендеров, – ще докаже как миналото на една екосистема влияе на живата природа днес, а това може да спомогне за превръщането му в защитена местност, да се превърне в първия геобиопарк у нас, да се защитят тези дървета, някои от които са на милиони години, а и да се развие в бъдеще подводен туризъм."
Разговора на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Костадинов

Еврика! Успешни българи: Георги Костадинов

"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова.  На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..

публикувано на 11.08.25 в 17:00
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Храмът на Артемида в Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20