Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Любомир Кендеров: В района на Созополския залив отрихме подводна кипарисова гора на милиони години

доц. Любомир Кендеров
Снимка: БНР

"Водолаз съм от много години, майчиният ми род е от Поморие, предлагам ви разходка в гора, но в морето. Наистина в Черно море има гора във водата, запазена от преди много години. Все още не е ясно как е станало това, единственото изследване е от 80-те години на миналия век, направено от български учени – геолози и палеонтолози, сред които и проф. Христо Пимпирев – доайен на българските антарктически мисии, който е един от хората, които ни вдъхновиха да започнем този проект. 
Този проект е насочен към това да разгадаем как е оцеляла една гора, която е създадена преди 20 милиони години, като е оцеляла под формата на вкаменени дървета вече, по някакъв начин природата ги е запазила и те са на дъното на морето – това са огромни блатни кипариси, някои от тях с основа на дънерите – 6-8 метра, които открихме на дъното на Созополския залив. Само на две места в света, учените откриват такива дървета", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 
"Много е странно, след като се гмурнете на дълбочина 18 метра в Черно море, да плувате в гора, – споделя ученият. – В Созополския залив има два много важни и известни изследователски центъра, единият е Центърът за подводна археология и през тези над 40 години изследва подводното културно наследство, тук има доказателства от създаването на човека като биологичен вид. 
Вторият център е лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, които са насочили своите изследвания към определяне на екологичното състояние на Черно море. 32-ма учени в областта на биологията, палеонтологията и геологията изследват в момента този район в Черно море, като това е мултидисциплинарен проект", уточнява доц. Кендеров. 
На това място, според него, преди години, показват изследвания, е било блато, но какво е станало, тепърва ще се проучва. Наскоро в една от пробичките, които геолозите правят, е установено, че вътре има малки непознати организми, но имаме още две години за работа по този проект. 
"На практика работата на колегите през 80-те години е била по-друга методология, – разяснява ученият, – вече доказахме произхода на скалите в района, а това всичко говори за еволюция на геоложката система там. Всичко, което намираме на дъното на Созополския залив, – подчертава доц. Кендеров, – ще докаже как миналото на една екосистема влияе на живата природа днес, а това може да спомогне за превръщането му в защитена местност, да се превърне в първия геобиопарк у нас, да се защитят тези дървета, някои от които са на милиони години, а и да се развие в бъдеще подводен туризъм."
Разговора на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25

Регионален исторически музей Бургас: Природонаучна експозиция

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..

публикувано на 09.09.25 в 16:30