Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Любомир Кендеров: В района на Созополския залив отрихме подводна кипарисова гора на милиони години

доц. Любомир Кендеров
Снимка: БНР

"Водолаз съм от много години, майчиният ми род е от Поморие, предлагам ви разходка в гора, но в морето. Наистина в Черно море има гора във водата, запазена от преди много години. Все още не е ясно как е станало това, единственото изследване е от 80-те години на миналия век, направено от български учени – геолози и палеонтолози, сред които и проф. Христо Пимпирев – доайен на българските антарктически мисии, който е един от хората, които ни вдъхновиха да започнем този проект. 
Този проект е насочен към това да разгадаем как е оцеляла една гора, която е създадена преди 20 милиони години, като е оцеляла под формата на вкаменени дървета вече, по някакъв начин природата ги е запазила и те са на дъното на морето – това са огромни блатни кипариси, някои от тях с основа на дънерите – 6-8 метра, които открихме на дъното на Созополския залив. Само на две места в света, учените откриват такива дървета", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 
"Много е странно, след като се гмурнете на дълбочина 18 метра в Черно море, да плувате в гора, – споделя ученият. – В Созополския залив има два много важни и известни изследователски центъра, единият е Центърът за подводна археология и през тези над 40 години изследва подводното културно наследство, тук има доказателства от създаването на човека като биологичен вид. 
Вторият център е лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, които са насочили своите изследвания към определяне на екологичното състояние на Черно море. 32-ма учени в областта на биологията, палеонтологията и геологията изследват в момента този район в Черно море, като това е мултидисциплинарен проект", уточнява доц. Кендеров. 
На това място, според него, преди години, показват изследвания, е било блато, но какво е станало, тепърва ще се проучва. Наскоро в една от пробичките, които геолозите правят, е установено, че вътре има малки непознати организми, но имаме още две години за работа по този проект. 
"На практика работата на колегите през 80-те години е била по-друга методология, – разяснява ученият, – вече доказахме произхода на скалите в района, а това всичко говори за еволюция на геоложката система там. Всичко, което намираме на дъното на Созополския залив, – подчертава доц. Кендеров, – ще докаже как миналото на една екосистема влияе на живата природа днес, а това може да спомогне за превръщането му в защитена местност, да се превърне в първия геобиопарк у нас, да се защитят тези дървета, някои от които са на милиони години, а и да се развие в бъдеще подводен туризъм."
Разговора на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Познават ли новородените майчиния си език?

Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..

публикувано на 25.06.24 в 13:05

За чувствителните новини, кадри, данни и романи

Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..

публикувано на 25.06.24 в 12:14
Проф. Арман Постаджиян

Сърцето – най-важният и сетивен орган

Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..

публикувано на 25.06.24 в 11:45
Трифон Попов

Еврика! Успешни българи: Трифон Попов

Трифон Попов е студент 5-и курс в Медицинския университет в София. Той е носител на тазгодишната награда "Студент на годината – 2023", която му беше връчена през месец март. Но също така Трифон Попов се занимава с научни изследвания, с доброволчество, член е и на Асоциацията на студентите по медицина в София. Казва, че медицината е необятна наука,..

публикувано на 24.06.24 в 17:00

"SOS детските селища" – у нас и по света

Интересна беше отминалата седмица за страната ни. Като изключим новините около НС и политическите партии, в края ѝ се проведоха и две събития – 17-ия прайд на ЛГБТИ общността и Похода на християнското семейство. Последният ѝ ден, обаче, мина някак незабелязано. А в далечната вече 1987 г. той беше обявен за Международен ден на "SOS Детските селища"...

публикувано на 24.06.24 в 16:05