Те са звездите на кучешкия свят – най-любимата и желана порода кучета. Често имат и професия – водачи или актьори. Безспорен факт е, че те са винаги гладни. В рубриката "Науката не спи" Никола Кереков разказва защо лабрадорите и ретривърите са толкова лакоми.
Учени от университета в Кеймбриж засичат мутация на специфичен ген у лабрадорите и ретривърите, която има пряко влияние върху апетита и метаболизма на кучетата.
Проведено е изследване със съгласието на доброволци, отглеждащи една от двете породи. Изследвани са общо 87 кучета с нормално тегло, като на всеки 20 минути им е предлагана храна. Експериментът приключва тогава, когато животните откажат да се хранят доброволно – цели 2 кг. кучешка храна по-късно.
Мутиралият ген е свързан с начина, по който работи апетитът при кучетата. Съществува механизъм, който сигнализира на мозъка, че животното е нахранено и съответно изключва апетита. Оказва се, че при лабрадорите това се случва значително по-късно.
Гладът като мотивация е тестван чрез забавния експеримент с наденица в прозрачна кутия. Лабрадорите прекарват значително повече време в изследване на кутията, което показва, че вероятно изпитват много по-силен глас.
Базовият метаболизъм е базовият разход на енергия на ден без да се смята физическата активност. Изследването доказва, че лабрадорите горят по-малко калории, което ги прави по-склонни към затлъстяване от останалите породи. Ето защо, въпреки неустоимите молби, стопаните трябва да се придържат към здравословното хранене на кучетата.
Защо точно кучетата водачи носят тази мутация? Отговорът е, че по-скоро ние сме ги избрали именно заради характерния им глад. При дресировка храната играе ключова роля като мотивация за изпълнението на задачи. А гладните кучета, разбира се, са готови на всякакви номера, за да получат лакомство.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" - Варна тръгва на национално турне с най-новия си спектакъл "Време разделно". Турнето започна от Поморие на 28..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg