На 17 юли почитаме Св. вмчца Марина, закрилница на Южното Черноморие.
В днешния ден Созопол, покровителстван от Светата великомъченица, празнува своя официален празник. В "Нашият ден" кметът Тихомир Янакиев говори за древната и съвременна гордост на града.
Историческите изследвания сочат, че Созопол е сред най-старите живи градове на Балканския п-в и в Европа. Поселища в тези земи се появяват още преди 690 г. пр. Хр., когато официално е обособен града. Преселници от гръцките полиси Милет и Фокея се смесват с местното тракийско население и изграждат Аполония в хармония. Морският град процъфтява и дори се превръща в Аполония Магна (Велика), преди да бъде завладян от римските легиони I в. пр. Хр. Римляните отнемат символа на града – 13-метровата статуя на бог Аполон – и славата на Аполония залязва, разказва Янакиев.
В днешно време, по думите на кмета, Созопол е привлекателно място, което може да предложи не само плаж и заведения, но и богато археологическо наследство. Янакиев приканва слушателите да прекарват своите почивки в града.
За църковното измерение на празника и за житието на Св. вмчца Марина, почитана както от православната, така и от римокатолическата църква, в "Нашият ден" разказва богословът Ваня Станчева.
Светицата е родена в Антиохия, днешна Турция ок. 275 година – време на жестоки гонения срещу християните. Марина, дъщеря на езически жрец, е една 12-годишна, когато чува за Исус Христос от християнин, предрешен като просяк. Отдадено започва да изповядва името Господне, но няма свещеник, който да я покръсти. Въпреки това младата християнка не се бои да изразява вярата си, с което спечелва омразата на своя собствен баща.
Когато Марина навършва 16 години, в нея се влюбва управителят на областта – човек, който проявява особена жестокост към християните. Тъй като Марина не се съгласява да се омъжи за него заради вярата си, той я подлага на мъчения и налага смъртно наказание.
Тялото на Св. вмчца Марина се е пазило в константинополския храм "Дева Мария Бахара" (Дева Мария Морска), поради което светицата е приета за покровителка на морската шир. Смята се, че едната ръка на св. Марина се съхранява във Ватопедския манастир на Атон. Пред частици от мощите ѝ вярващите могат да се поклонят в Тоскана, във Венеция, както и в няколко български храма.
Интересен е образът на Св. вмчца Марина в иконописната традиция. Светицата е изобразявана като красива, млада жена с аристократична осанка, която често държи делфин – символ на благородството. Един от най-интересните сюжети в иконите е този, в който Св. вмчца Марина държи дявола на верига. Според легендата, докато страда от тежки мъчения и призовава Бог за помощ, той изпраща ангели, за да я защитят. Един от тези ангели залавя самия дявол.
Редица храмове в България носят името "Св. Марина". В двора на Софийската митрополия е имало много стар храм, за който се смята, че е бил катедрала на Митрополията още през 1578 година. Предполага се, че е разрушен от силно земетресение. През 2003 година по времето на патриарх Максим е положен първият камък на новоиздигнатия храм.
Митрополитската катедрала в Пловдив, разположена в Стария град, също носи името на Св. вмчца Марина. Първите данни за църквата са от писанията на немски пътешественик, преминал през града 1578 година, разказва Станчева.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg