Антарктида вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната Непознатата южна земя. Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан – около 20% от Южното полукълбо. България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база "Св. Климент Охридски" през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт.
В "Радиоенциклопедия", започваме поредица за тази непозната земя, където се вее български флаг – с думите на инж. Петър Сапунджиев, инженер по електроника, който се занимава с алпинизъм и планинарство, обича снега, студа и зимното предизвикателство още от малък. Запознава се по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на ледения континент. По-късно се присъединява към екипа като инженер и за трета поредна година бе част от българската антарктическа експедиция.
За поставянето на началото разказва проф. Христо Пимпирев – учен, полярен изследовател, председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. С какво леденият континент го е спечелил и каква е цената на мечтата, споделя проф. Пимпирев.
Своите впечатления за това какво е Антарктика разказва хидробиологът доц. Любомир Кендеров.
За първи декември 1998 година и своя първи досег с ледения континент в този епизод разказва доц. Борислав Александров от геодезическия факултет на Университета по архитектура строителство и геодезия, който шест пъти е участвал в български антарктически експедиции.
За усещанията и емоциите си при досега с ледения континент разказва и доц. зам.-ректора на Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. Борис Цанков.
В първия епизод от поредицата за Антарктида ви разказваме за това как проф. Христо Пимпирев поставя началото на българското присъствие на ледения континент и за усещанията и емоциите, които предизвиква докосването до непознатата земя.
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg