"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да поемат известна доза радиоактивност от радиоактивния фон, който е около нас, като натрупват енергия, която може в лаборатория да се разчете. Този метод на датиране, – уточнява физикът, – използва най-широко присъстващото около нас нещо – кварцовите песъчинки, които събират фон в продължение на 50-70 хиляди години, когато реално започва и нейното насищане, т. е. този метод има най-широко реално приложение."
"Луминесцентното датиране може да се използва при изследването на мегалитите, това реално се прави в Гърция и в Русия, но в България се работи по старите методи. Край брезнишкото село Гърло, има един уникален обект, който местните наричат "Кладенецът", открит е около 1975 година, като откривателката му Димитрина Джонова го датира като обект от XIII век преди Христа, но архитектите, които се включват в проучването, намират техники на градеж от по-късен период, и за това има спорове от кой век е обектът, ето тук също може да се приложи този метод на реално датиране", разяснява доц. Любомир Цонев.
"През 80-те години на миналия век този метод е приложен еднократно от османиста от Нидерландия Махиал Кил. При датирането на обект край Нова Загора той забелязва, че надписът на градежа е изкъртен. Затова Махиал Кил изпраща в лаборатория в Германия една тухла и там специалистите чрез луминесцентно датиране с точност са определили годината на строителството", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Цонев.
Този метод на датиране е открит през 60-те години на миналия век от британец, припомна физикът. Британците отдавна го използват, за да уточнят произхода при различни музейни експонати от цял свят. Гюнтер Вагнер от Германия и Янис Лирицис от Гърция, – разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Цонев, – усъвършенстват този метод, като създават възможност да се датират кварцовите частици, които са по повърхността на предмета. Лаборатории за този вид датиране има в Русия, Западна Европа и Америка, като срещу определено заплащане с точност се датира всеки артефакт, акцентира физикът.
Затова, според него, е крайно наложително да се създаде лаборатория по луминесцентно датиране и в България, която да се окомплектова с модерна техника и с модерно обучен персонал, а също така да се разясни на археологичната гилдия какви минимални условия трябва да се спазват при разкопките, за да се запази възможността за луминесцентно датиране на обектите, макар и в някакво бъдеще време. Става дума не за натрапване на нов метод, а за добавяне на нов метод към досегашния арсенал, което по принцип никога не е излишно, разяснява доц. Любомир Цонев
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Любомир Цонев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..
Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..
Започнахме новия есенен сезон "За здравето" с пореден опит да проникнем в света на подрастващите и да предразположим детската душа към позитивни нагласи. Трудна задача в напрегнат и динамичен свят, с много изкушения и размити ценности. Но, както е казал Радичков, "длъжни сме да опитаме". Заедно с психиатъра д-р Петя Терзииванова разсъждавахме..
Заедно с Желязната лейди Виолета Иванова ще водят в България Карен Дейвидсън, внучка на създателя на легендарни мотори В "Покана за пътуване" вече е гостувала Виолета Иванова, която обикаля света върху мотор и затова рокерите от международната организация я наричат "Желязната лейди". Тя е шпорила мощната си машина през 70 държави, но смята, че има..
Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по- бързо да стигнат до своите отговори, заяви хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя. Антарктида – познатата и..
"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков –..
В ефира на предаването "Време за наука" гостува Зорница Спасова , доктор по климатология от Софийския университет. Тя е експерт с дългогодишен опит в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg