Към красивото изписване на словото насочваме вниманието на слушателите в Международния ден на калиграфията. В "Нашият ден" гостува Антоанета Кисьова, преподавател по калиграфия, за да разкаже за изкуството на красивото писане и красивите мисли.
Кисьова завършва стенопис в НХА и прави втора магистратура по църковна живопис в АМПТИ – Пловдив, като вече десет години провежда курсове по старобългарско уставно писмо.
В последно време Кисьова наблюдава радостното възраждане на интереса към калиграфията. Това е така, тъй като в днешното забързано ежедневие калиграфията е средство за релаксиране, концентриране и избистряне на мисълта, смята гостът.
"При всяко изкуство се иска вид дарба. Когато калиграфията се разглежда като изкуство, трябва да имаш някакви дадености, но тя сама по себе си е много демократична.", заявява Кисьова.
Още от древността калиграфията се превръща в средство за предаване на важна информация и манипулация. От силата на внушението се ражда сакралната същност на това изкуство, разказва Кисьова. В християнството съществува явлението Бог-слово – съчетание, при което всичко, което е от Бога и за Него, трябва да е красиво.
Всеки човек би могъл да усвои основните калиграфски умения, смята Кисоьва, която е обучавала както деца, така и 75-годишни курсисти. Интересът към нейните курсове се дължи на любопитството, както и на доза патриотизъм, тъй като става въпрос за старобългарската калиграфска традиция. Кисьова споделя вдъхновението, което изпитва, когато види удовлетворението на начинаещите калиграфи, осъзнаващи новата си сила.
От научна гледна точка е вълнуващо, когато може да се проследи развитието на един и същи писар в различните ръкописи през годините, дори и промяната на душевното му състояние, разказва Кисьова. Има правила в изписването на буквите, но според личното възприятие на пишещия и съдържанието на текста настъпват интересни вариации, подчертава гостът.
Калиграфията е родена в свят с различна скорост и е усъвършенствана от хора, живели в различно състояние. Не може да се върнем в онзи ритъм, но може да се опитаме да надвием поне малко съвременната тенденция за избягване на всякакъв вид усилие. Човешката психика и душа имат нужда от подобно захранване, убедена е Кисьова, която призовава слушателите да се обърнат към калиграфията – изкуството, което храни душата и мозъка, като същевременно е съвсем достъпно и постижимо.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
