Историята като ода

Националните чествания на Шипченската епопея отбелязват годишнини от най-значителните сражения през 1877 г., но и от построяването на паметника с усилията на целия народ. Паметникът е официално открит от Борис III през 1934 г, строен е цели 12 години. За битката на Шипка, както и за паметника, за символиката на върха, останала в народната памет главно през стихотворението на Вазов, говорим с директора на Регионалния исторически музей - Габрово, Росен Йосифов, с директора на Националния парк-музей "Шипка Бузлуджа" – Чавдар Ангелов, с Мирела Иванова, драматург от НТ "Иван Вазов" и познавач на живота и творчеството на Иван Вазов, и с Ивайло Кунев, автор на исторически изследвания за опълченците.

Чавдар Ангелов разказва за историята на паметника, за решението за такъв монумент, взето още след Освободителната война, и за епопеята на събиране на средства и привличане на екип за построяването му.

Мирела Иванова говори за стихотворението на Иван Вазов, което и до днес приемаме като словесен паметник на събитията на Шипка и начин на поетично увековечаване на отърсващия се от липсата на самочувствие освобождаващ се народ.

Ивайло Кунев споделя подробности от изследванията си относно събирането на опълченските дружини в Румъния, за решението на брата на руския император да ги направи от пеши конвой действаща военна единица.

Росен Йосифов напомня за габровските опълченци, както и за активното участие на хиляди жители на Габрово и околността в снабдяването на войниците на Шипка с провизии и вода.