Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марин Господинов:

В музея в Чепеларе има скелет на мечка, живяла в Родопите преди 12-13 000 години

Снимка: Музей на родопския карст - Чепеларе

"Музеят на родопския карст представя различни артефакти от Родопите. Експозицията насочва към пещерите и скалите, в които се образуват – варовиците, а след това преминава към биоспелеологията, множеството прилепи и един вид като бръмбара-светломразец, известен с това, че при излизане на светлина умира. 

В началото е отдел "Геология", който представя най-интересните скали и минерали, изграждащи Родопите. След това експозицията води към отдавна изчезнали видове, които са населявали пещерите в региона, т.е. пещерната палеонтология – пещерната мечка, пещерната хиена и пещерния леопард. Като пример – мечката е достигала 4,5 метра височина и над 700 килограма и е живяла тук преди 12-13 000 години. 

Посетителите могат да видят и скелет на леопард отпреди много години, разказва в предаването "Следобед за любопитните" директорът на Музея по спелеология и български карст в Чепеларе Марин Господинов. 

В музея се намира най-ранната находка на леопарди, живели преди 13 500 години. В края на юли тази година, споделя Господинов, експертите са започнали проучване на пещерното обиталище "Чая". Това е обиталище, което е в близост до град Чепеларе и се проучва четири години, като обектът вече е включен в културно-историческия туризъм на региона. 

Тепърва ще се уточнява за какво точно е използвано това обиталище – дали за светилище или за жилище, засега са открити и праисторически животни от X-XI век преди Христа. Открита е и бронзова брадвичка, която също вече е сред експонатите на музея, уточнява Марин Господинов.

Целия разговор на Ани Костова с Марин Господинов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Музей на родопския карст - Чепеларе

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослав Александров

Еврика! Успешните българи: Радослав Александров

Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..

публикувано на 10.11.25 в 17:05

"Музейко" – епизод 1: Настояще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..

публикувано на 10.11.25 в 12:55
3I/Atlas

В света на физиката: кометата Atlas, квантовите технологии и "Синята планета през илюминатора"

Трети междузвезден обект ли е кометата Atlas, има ли научно основание за хипотезите, че това може да не е комета, а извънземна инженерна структура, къде свършва науката и къде започва фантазията – разговор в "Нашият ден" с Пенчо Маркишки , физик от Института по астрономия при БАН и от катедра "Астрономия" на Физическия факултет на СУ "Св. Климент..

публикувано на 10.11.25 в 09:36
Котор от високо

Черна гора – между прегръдката на планината и морето

Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече. Заредени с положителната енергия на столицата Подгорица тръгваме към Котор. Толкова сме чели и слушали за туристическия бум, който превръща средновековното градче в едно от най-посещаваните пристанища на..

публикувано на 09.11.25 в 15:35
д-р Атанас Орачев

Атанас Орачев: Странджа е най-малко изследваната планина у нас

"Името на планината Странджа е преведено от турците като звездната планина. Никъде другаде в страната, като се погледне към небето, няма такива ярки звезди. До този извод стигнах през далечната 1976 година. Иначе в литературата се предлагат различни преводи. Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението..

публикувано на 09.11.25 в 10:10