България най-после има потвърдена дата за отложения миналата година концерт на "Едитърс" – една от най-добрите съвременни европейски групи на живо. Куул Британия ни идва на крака за шоу в зала 3 на НДК на 29 август. Събитието е част от серията Sofia Solid, която тази година предложи силни изяви на Кори Тейлър, "Мегадет", Брус Дикинсън и "Дъ Смайл". Е, време е за брит саунд – сиреч стилен рок от Албиона с изискани китари и най-често хапливи текстове, но... Version 2.0.
"Нео-ню уейв", "стадионно инди" и "електро индъстриъл"... Това са само някои от определенията, с които музикалната критика на Острова облече кипежа-метеж, настъпил на английската сцена през новото хилядолетие. Групи като "Дъ Либъртийнс", "Бейбишамбълс", "Франц Фердинанд", "Арктик Мънкис" и "Блок Парти" свестиха музиката от трупясването ѝ след "Оейзис", "Блър" и "Пълп", като заговориха къдраво и тренди. По дяволите, тези намахани млади формации накараха дори каките от "Гърлс Алауд" да сричат парчетата им, и най-важното – водеха яростна битка на инди рок банди, които разпродават гиговете си, щурмуват класациите и всъщност създават новия златен век на британската музика. Категорична част от нея са и "Едитърс".
В Обединеното кралство сложните парчета са официално забранени. Е, добре де, поне вече не са модни. Слагай котки в кафето и мишки в чая – за царица Алиса – трийсет пъти ура! Типичният за представителите на Острова съвременен дух е дъждовен, мелодичен, красив и... обран. "Ние сме рок звезди! Тази вечер!" А за утре не ни пука... Точно тук. И точно сега. "Едитърс" изстрелват първия куршум в най-подходящия момент – средата на първата декада на новия век, когато "Франц Фердинанд" празнуваха реализацията на плана си да наложат музика, върху която момичетата да танцуват; вманиачените "Рейзърлайт" заявиха присъствието си с думите "Ако Дилън пържи чипса, аз пия шампанското!", "Дъ Фючърхедс" пуснаха дебюта си – "изгубена класика от британската арт пънк сцена на 1979-а", а ефирът беше разцепен от I Predict A Riot, втори сингъл на неизвестна банда от Лийдс, наречена "Кайзер Чийфс" по името на южноафрикански футболен отбор, чийто титуляр Лукас Радебе e прехвърлен в "Лийдс Юнайтед". Но това, на "Едитърс", беше само предупредителен гърмеж във въздуха, попаденията в десятката тепърва предстояха.
Изчистен до косъмче по ревера саунд, все едно последните 10-15 години не ги е имало и все едно "ветерани" на стила като Деймън Олбърн и Джарвис Кокър едва са прехвърлили 20-те. Разбира се, както в случая с "Франц Фердинанд" и "Кайзер Чийфс" например, и тук мнозина от живите свидетели на бритпопа се подразниха от тези бирмингамски младоци. Не виждам причина, обаче, да отричаме на хората правото да свирят музиката, която желаят, още повече – когато го правят добре. Дебютът на "Едитърс" беше жив и искрящ от енергия, наподобяваща на моменти ранните "Блър", ранните "Пълп", общото им поп-уейв вдъхновение "Екс Ти Си", малко по-"твърдите" "Сюпърграс" или "Еко енд Дъ Бънимен", която прехвърли Кралството от пънка в уейва. А на места звученето им дори навя още по-пънкарски мисли в посока "Клаш". Не, не онова на бясната енергия, а това на "Джой Дивижън" от края на 70-те и началото на 80-те, когато ударението пада върху хипнотизиращата вцепененост на меланхолията. Текстовете задълбаха всекидневните теми в стил "този град, в който аз съм роден", но по един чисто английски начин: гаджето ти се мести в Лондон, ченгетата бият приятелите ти (гамени като теб), а новото бачкане се е оказало също толкова скапано като предишното. Когато говорят за болест и смърт, всяват паника. Вокалите, макар и възпламеняващи се, не са твърде безжалостни – въздействието им е зашеметяващо в ехото на повтарянето, присъстващо в почти всеки припев. А именно на китарите и ударните се дължи сприхавата, бързаща незнайно за къде интензивност в звука, която неизбежно подсеща за Ю Ту на 80 -те.
Искрица светлинка? Съществува! И тя не е свещичка пред нечий гроб, както човек би предположил: "I still love the light on…" Добавете малко иронична социална критика, залитаща към небрежен абсурд, и много закачливи мелодийки, т.е. всичко най-добро от жанра, смесено със замах и позабравена класа. Изтънчен готически мрак... със светлинен проблясък. На всичкото отгоре, "Едитърс" заявиха, че имат достатъчно заразителни хармонии и достатъчно на брой свои собствени идеи, за да подплатят това с музика. Хванали елегантно есенцията на жанра, те се явиха като жив и пулсиращ отговор на въпроса "Защо вече не ги правят като едно време?". Още първите им сингли оставиха своя траен отпечатък като следи от автомобилни гуми в ума ти – с бас, ритъм и силен припев. Така, в продължение на две десетилетия "Едитърс" проправят своя славен път към върховете на британския рок звук, като през това време не спират да печелят най-високите отличия, които може да постигне една банда от Острова – платинени и златни плочи, хитови сингли, номинации за "Мъркюри" и Brit награди, разпродадени турнета и репутация на една от най-добрите групи на живо. В което се убедихме и ние - през юли 2013-а, когато бандата свири в афиша на "Спирит ъф Бургас".
За международния им успех са отговорни не само емблематичният баритонов глас и завладяващото сценично присъствие на Том Смит, способността да откриват първокласни рифове и да коват абсолютни рок химни, но и смелостта им постоянно да експериментират. Пък нека любовта съществува единствено наранена. "Едитърс" се появяват като отлични "редактори" и в актуалния си – седми студиен албум. Техният пореден музикален завой съдържа най-нестандартния материал на състава досега – вълнуващ, безмилостен тласък на пълнокръвен електро-индустриален рок и индитроника. Вече с тук-таме американски влияния. Бирмингамци не са компания, която да те остави да скучаеш, дори да не си добре запознат с творчеството ѝ. Но и никога не са били музиканти, която правят това, което се очаква от тях.
Девет песни са събрани в диска EBM. Абревиатура за Еlectronic body music, нали? Да, но не единствено. Заглавието е хитроумна заигравка не само с названието на поджанра на електрониката, а и с първите букви на групата, от една страна, а от друга - с тази на "Бланк Мес", солов проект на кийбордиста и продуцент Бенджамин Джон Пауър, който се вля в редиците на формацията преди две години. И ето я вече секстет. Другите му членове са вокалистът, китарист, пианист и фронтмен Том Смит, Ръсел Лийч (бас, втори глас), Eд Лей (барабани, бек вокал, перкусии), Джъстин Локи (китара) и Eлиът Уилямс (клавири, бек вокал). Група в пика на кариерата си – не може да се каже, че в България често сме свидетели на подобни гастроли. Парче саунд "редактори" от Велика Британия. В зала 3 на НДК на 29 август 2024-та.
Да си сверим естетическите часовници по най-горещия писък на музикалната мода.
На 18 септември в навечерието на една от най-важните дати от съвременната българската история – Деня на независимостта, ще излъчим директно от сцената на Националната опера и балет празничния концерт, организиран от БНР и "Реформ юнион клуб" . Участват Симфоничният оркестър на БНР и главният диригент Константин Илиевски, Детският хор на БНР с..
Красотата и поезията на мрака – малко весели, повече тъжни, но все крайно експресивни, ще владеят пловдивския античен театър в три поредни дни 20, 21, и 22 септември, когато предстоят три ексклузивни концерта за целите Балкани. Великолепни гости и чудесно подбрани български формации, които да подгреят публиката за тях. "Моно Инк." –..
16 септември Свири Симфоничният оркестър на Словенското радио и телевизия с диригент Илич Ривас. 3.00 часа – Арнолд Шьонберг (1874-1951), Просветлена нощ, оп. 4. 3.30 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Концерт за пиано № 1 в ре минор, оп. 15. Солист: Мета Файдига (пиано). 4.17 часа – Анатолий Лядов (1855-1914), Прелюд в си минор, оп. 11 № 1. Изпълнява..
Тази събота (14 септември от 20 часа) ще си спомним за един от най-големите български певци, получил признание по най-престижните оперни сцени. Това е басът Николай Гяуров , чиито 95-години от рождението се навършиха на 13 септември. Като цялостен оперен запис избрахме да прозвучи Вердиевия шедьовър "Дон Карлос", създаден по едноименната..
Създателят на легендарния рокендрол лейбъл Voodoo Rhythm Records (Берн, Швейцария) и one man band № 1 в света пристига у нас на 17 септември , вторник, точно десетилетие без един месец след първата си визита в София – отново по покана на серията "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев". Какво да очакваме? Примитивен рокендрол и..
"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков –..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg