Владимир Люцканов – актъор, сценарист и режисьор, един от първите аполонци – си припомня в "Нашият ден" първите стъпки на "Аполония" и любими фестивални моменти.
Люцканов е бил сред координаторите на "Аполония" още през втората година от нейното съществуване. Работата е била денонощна и изпълнена с ентусиазъм и куриозни случки. Люцканов разказва, че се е занимавал и с детската програма по време на празниците на изкуствата в Созопол.
"Събирахме децата и опитвахме да събудим тяхното въображение", казва гостът.
По думите на Люцканов хората на "Аполония" са шарени и различни. В началото всеки се е прекланял пред делото на проф. Димо Димов, а днес организацията е в ръцете на Маргарита Димитрова. Люцканов изтъква колко трудоемка е работата по мащабно събитие като "Аполония", което всяка година събира на едно място най-големите имена на българската култура.
Що е то култура и има ли тя почва у нас, е нещо, което не интересува управляващите, заявява с горчивина Люцканов и допълва, че към бъдещето не гледа с оптимистично око. Актьорът подчертава, че усетът за култура се формира още в ранна детска възраст – нещо, в което "Аполония" служи като добър пример.
"Ако у родителите няма интерес едно дете да разшири кръгозора си чрез изкуство, всичко е загубено. Разбира се, има изключения", заявява Люцканов, който е убеден, че всичко е в семейството, в откъсването от майчината гръд и първите години на развитие.
Люцканов дава пример за опияняващия ентусиазъм, който белязва първите години на празниците в Созопол.
"Аполония" е низ от причудливи и луди случки", споделя гостът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е..
"Ретроспекции към публичната комуникация" – проф. Минка Златева гостува в "Артефир", за да представи своята книга, посветена на приноса на Факултета по журналистика и масова комуникация в българското висше образование. "След 1989 година промяната в обществения живот наложи промяна и в образованието, и в дисциплините, които преподаваме във..
Как Еверест – връх първоначално обявен за невъзможен за изкачване, след това принизен до просто самоубийствен, се превръща във възможност, от която хиляди хора могат да се възползват? Отговорът на този въпрос търси американският журналист и писател Уил Кокръл в своята книга " Еверест ООД". Авторът прави над 120 интервюта с професионални..
Продуцентката и актриса Деси Тенекеджиева , режисьорът и съсценарист Бен Чарлз Едуардс , изпълнителният продуцент и актьор Гари Стреч и операторът Денис Мадeн – създателите на новия българо-британски филм "Дяволски игри" – са в студиото на "Артефир". Става ясно, че драматичният трилър, който днес тръгва по кината у нас, е вдъхновен от..
Драматичният театър "Любомир Кабакчиев" в Казанлък гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Взрив" от Елизе Вилк. Постановката по пиесата на съвременната румънска драматуржка е дело на Бюрхан Керим, който е работил по превода на Лора Ненковска. "Модерна гимназия. Таблоидите биха казали, че това е гимназия за..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
Продуцентката и актриса Деси Тенекеджиева , режисьорът и съсценарист Бен Чарлз Едуардс , изпълнителният продуцент и актьор Гари Стреч и операторът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
