Още три стенописа с мотиви от котленски килими украсиха фасади на сгради в Котел. Те са от серията класически образци на Котленската килимарска школа с имена "Фучилà", "Сурвакниците" и "Динени кори". Стенописите са на фасадите на средно училище "Георги Ст. Раковски" и на Общинския медицински център в Котел по проект "Повишаване на атрактивността и съхраняване на природните и културно-исторически наследства на територията на Община Котел" по Програма за развитие на селските райони, а техен автор е Светлозар Янков-Sve.
"Нашата култура е много древна и богата и след като получих поканата от Община Котел, аз с ентусиазъм се захванах с това предизвикателство. Да вникнеш и пресъздадеш нещо такова за мен бе ново и непознато. Със спрей и акрилна боя направих изработката, тъй като това са издръжливи и устойчиви на атмосферни промени материали", сподели в предаването "Следобед за любопитните" Светлозар Янков.
Популяризирането на българските традиции, според него, може да стане и по този начин – чрез "уличното" изкуство, тъй като то е по-достъпно за повече хора, а и самото изкуство има нужда да бъде изложено навън, както става в случая чрез стенописите. Заедно със Станислав Трифонов, Светлозар Янков преди време изработват и образа на Георги Раковски отново под формата на стенопис. За Светлозар Янков стенописите са като деца, процеса по тяхната изработка той определя като вдъхновяващ, вълнуващ, освобождава съзнанието и помага на развитието на автора.
Целия разговор със Светлозар Янков от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
В лекцията "Информационна достъпност в контекста на културното наследство в обичайна и цифрова среда" гл. ас. д-р Негослав Събев от Института по математика и информатика - БАН разглежда понятието "информационна достъпност" като ключов аспект на приобщаването в обичайна и цифрова среда. Той представя възможността всички хора, включително тези с..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
