Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образци на котленски килими грейнаха като стенописи в Котел

Още три стенописа с мотиви от котленски килими украсиха фасади на сгради в Котел. Те са от серията класически образци на Котленската килимарска школа с имена "Фучилà", "Сурвакниците" и "Динени кори". Стенописите са на фасадите на средно училище "Георги Ст. Раковски" и на Общинския медицински център в Котел по проект "Повишаване на атрактивността и съхраняване на природните и културно-исторически наследства на територията на Община Котел" по Програма за развитие на селските райони, а техен автор е Светлозар Янков-Sve.


"Нашата култура е много древна и богата и след като получих поканата от Община Котел, аз с ентусиазъм се захванах с това предизвикателство. Да вникнеш и пресъздадеш нещо такова за мен бе ново и непознато. Със спрей и акрилна боя направих изработката, тъй като това са издръжливи и устойчиви на атмосферни промени материали", сподели в предаването "Следобед за любопитните" Светлозар Янков.


Популяризирането на българските традиции, според него, може да стане и по този начин – чрез "уличното" изкуство, тъй като то е по-достъпно за повече хора, а и самото изкуство има нужда да бъде изложено навън, както става в случая чрез стенописите. Заедно със Станислав Трифонов, Светлозар Янков преди време изработват и образа на Георги Раковски отново под формата на стенопис. За Светлозар Янков стенописите са като деца, процеса по тяхната изработка той определя като вдъхновяващ, вълнуващ, освобождава съзнанието и помага на развитието на автора.


Целия разговор със Светлозар Янков от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Община Котел
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25