Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образци на котленски килими грейнаха като стенописи в Котел

Още три стенописа с мотиви от котленски килими украсиха фасади на сгради в Котел. Те са от серията класически образци на Котленската килимарска школа с имена "Фучилà", "Сурвакниците" и "Динени кори". Стенописите са на фасадите на средно училище "Георги Ст. Раковски" и на Общинския медицински център в Котел по проект "Повишаване на атрактивността и съхраняване на природните и културно-исторически наследства на територията на Община Котел" по Програма за развитие на селските райони, а техен автор е Светлозар Янков-Sve.


"Нашата култура е много древна и богата и след като получих поканата от Община Котел, аз с ентусиазъм се захванах с това предизвикателство. Да вникнеш и пресъздадеш нещо такова за мен бе ново и непознато. Със спрей и акрилна боя направих изработката, тъй като това са издръжливи и устойчиви на атмосферни промени материали", сподели в предаването "Следобед за любопитните" Светлозар Янков.


Популяризирането на българските традиции, според него, може да стане и по този начин – чрез "уличното" изкуство, тъй като то е по-достъпно за повече хора, а и самото изкуство има нужда да бъде изложено навън, както става в случая чрез стенописите. Заедно със Станислав Трифонов, Светлозар Янков преди време изработват и образа на Георги Раковски отново под формата на стенопис. За Светлозар Янков стенописите са като деца, процеса по тяхната изработка той определя като вдъхновяващ, вълнуващ, освобождава съзнанието и помага на развитието на автора.


Целия разговор със Светлозар Янков от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Община Котел
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10

Мароко и България са големи международни туристически дестинации и държави с вековна история

"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното си разнообразие и възможности, както и със своята толерантност. Мароко е територия на която през вековете различни националности са живели съвместно заедно. Мароко е кралство, което не престава да..

публикувано на 04.08.25 в 13:45
проф. Радостина Александрова

Учени създават човешка ДНК от нулата

Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. “Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust –..

публикувано на 04.08.25 в 09:40